Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 12
Ричард Морган
— Аз ще поръчам — бързо каза Плекс, щом влязохме.
— Адски си прав, по дяволите. Ти ще поръчаш.
Той ме изгледа виновно.
— Ами… да. Какво да е за теб?
— Каквото минава за уиски по тия места. Неразредено. Нещо, което да усетя през вкусовите рецептори на тоя скапан носител.
Той се отправи към бара, а аз по навик избрах ъглова маса. С изглед към вратата и клиентелата. Отпуснах се на стола и примижах от болка в прогорените ребра.
Плекс домъкна от бара чаши и поднос със завехнало на вид суши. Изглеждаше необяснимо доволен от себе си.
— Слушай, Так. Няма какво да се тревожиш за обонятелните екипи. Със синтетичен носител…
Погледнах го.
— Да, знам.
— И такова… нали разбираш. Само шест часа.
— Плюс целия утрешен ден до потеглянето на кораба. — Придърпах чашата си. — Определено ще е по-добре да си траеш, Плекс.
Той млъкна. След две-три минути мрачно мълчание открих, че и това не ми допада. Чувствах се изнервен в синтетичната кожа, потрепвах като от тетраметов махмурлук и изпитвах физическо отвращение към носителя. Трябваше да се поразсея.
— Отдавна ли познаваш Юкио?
Плекс вдигна глава и се нацупи.
— Мислех, че не искаш…
— Да. Извинявай. Тази вечер ме простреляха и съм се вкиснал. Просто…
— Простреляли са те?
— Плекс! — Изгледах го втренчено през масата. — Не си отпускай скапания глас, ако обичаш.
— О. Извинявай.
— Така де. — Аз безпомощно махнах с ръка. — По дяволите, как изобщо оставаш в занаята, мой човек? Нали уж си престъпник, за Бога.
— Не по свой избор — сдържано уточни той.
— Тъй ли? А как стана? Да не би по вашия край да е нещо като задължителна служба?
— Много смешно. Ти сигурно си избрал да станеш военен, нали? Още щом си навършил скапаните седемнайсет стандартни години.
Свих рамене.
— Да, направих си избора. Военните или бандите. Заложих на униформата. Беше по-доходно от дотогавашните ми престъпни занимания.
— Е, аз пък никога не съм постъпвал в банда. — Той отпи солидна глътка от чашата си. — Якудза се погрижи за това. Не искаха да си рискуват капиталовложението. Посещавах грижливо подбрани учители, движех се в подходящи обществени кръгове, учех се на обноски и накрая ме откъснаха като узряла черешка, дявол да ги вземе.
Погледът му плъзна по нащърбения дървен плот на масата.
— Помня баща си — горчиво добави той. — В деня, когато получих достъп до фамилната база данни. Рано сутринта, веднага след празненството за пълнолетието ми. Още бях надрусан и махмурлия, а Танаседа, Кадар и Хираясу нахлуха в кабинета му като някакви гадни вампири. Онази сутрин той се разплака.