Читать «Червеният кръг» онлайн - страница 5

— Никога не се доверявай на мъж или на жена, докато не узнаеш най-лошото за тях — рече той. — Днес ще дойде да ме види един човек, който е порядъчен член на обществото. Миналото му е черно като шапката ми и все пак ще върша работа с него… защото зная най-лошото!

Джек се засмя. По-нататъшният разговор бе прекъснат от пристигането на госта им.

— Добро утро, Йейл… добре ли спахте? — запита старецът. — Позвъни да донесат още кафе, Джек.

Дерик Йейл забавляваше много Джек Бирдмор. Той беше на възраст, когато романтиката привлича с пълна сила и общуването с един най-обикновен детектив би му доставяло удоволствие. Ала обаянието, което обгръщаше Йейл, беше обаянието на свръхестественото. Този човек имаше необикновени, особени качества, които го правеха уникален. Изящното, естетично лице, мрачната тайнственост на очите му, самите движения на дългите му, чувствителни ръце бяха част от неговата уникалност.

— Аз никога не спя — каза той весело, разгръщайки салфетката си. За секунда подържа сребърния пръстен на салфетката между двата си пръста, а Джеймс Бирдмор го гледаше насмешливо. Що се отнася до Джек, огромното му възхищение беше неприкрито.

— Е? — запита старецът.

— Който е пипал последен този плик, е прочел лоша новина — някакъв близък роднина е безнадеждно болен.

Бирдмор кимна.

— Джейн Хигинс беше прислужницата, която сложи масата — каза той. — Тази сутрин тя е получила писмо, с което й се съобщава, че майка й е на смъртно легло.

Джейк ахна.

— И сте усетили това по пръстена на салфетката? — запита той насмешливо. — Отде имате това впечатление, мистър Йейл?

Дерик Йейл поклати глава.

— Не се и опитвам да го обяснявам — каза той спокойно. — Зная само, че щом взех салфетката, почувствувах дълбока, мъчителна тъга. Странно, нали?

— Но как познахте, че се отнася за майка й?

— Долових някак — отговори Йейл почти рязко, — въпрос на дедукция. Имате ли някакви новини, мистър Бирдмор?

Вместо отговор Джим му подаде картичката, която бе получил тая сутрин.

Йейл прочете посланието, после претегли картичката на дланта на бялата си ръка.

— Подадена е от моряк каза той, — човек, който е бил в затвора и наскоро е загубил много пари.

Джим Бирдмор се засмя.

— Които, разбира се, аз няма да възстановя — рече той, ставайки от масата. — Сериозно ли приемате тези предупреждения?

— Приемам ги много сериозно отговори Дерик както винаги спокойно. — Толкова сериозно, че ви съветвам да излизате от тази къща само придружен от мен. Червеният кръг продължи той, спирайки възмутения протест на Бирдмор с характерен жест, признавам, е просташки мелодраматичен в своята дейност, но няма да бъде утешително за вашите наследници, ако узнаят, че сте умрели театрално.

Джим Бирдмор мълча известно време. Синът му гледаше тревожно.

— Защо не отидеш в чужбина, татко? — попита той.

Старецът се обърна рязко към него.

— Да отида в чужбина ли! — изрева той. — Да избягам от една долнопробна банда на Черната ръка? Ще ги пратя аз…!

Той не спомена къде иска да ги прати, ала можеха да се сетят.

3

Момичето, което беше безразлично