Читать «Московска афера» онлайн - страница 201

И накрая няколко думи за заглавието. Много от нас са се запознали за пръв път с термина „московски правила“, докато са чели класическия шпионски роман на Джон льо Каре „Хората на Смайли“. Въпреки че брилянтният господин Льо Каре е измислил голяма част от речника на своите шпиони, така наречените Московски правила са реално съществуващи оперативни принципи от времето на Студената война, които са в сила и до днес, независимо че Студената война би трябвало отдавна да е приключила. Можете да откриете писмени варианти на тези правила в различна форма и на различни места, въпреки че от ЦРУ, изглежда, не са сметнали за необходимо да ги запишат на хартия. Разполагам с информация от служител на Управлението, че правилото, цитирано в епиграфа на този роман, е съвсем точно и се използва при обучението на американските шпиони. За съжаление, същите правила са принудени да следват и журналистите в Русия — поне тези от тях, които се осмеляват да мислят различно от новите господари на Кремъл.

Благодарности

Този роман, както и предходните книги от поредицата за Габриел Алон, нямаше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Обикновено Дейвид ми дава съвети как се почистват картини. Този път обаче той ми показа как талантлив мъж като Габриел може да създаде набързо фалшификат. Техниката, която Алон използва, за да създаде пукнатини, е силно опростен вариант на метода, създаден от холандеца Хан ван Меегерен, който често е сочен за един от най-великите фалшификатори в историята.

Задължен съм на няколко смели руски журналисти от Москва, които великодушно споделиха с мен част от познанията си. По очевидни причини не мога да спомена имената им, но изпитвам страхопочитание към куража им и готовността им да се жертват в името на свободи, които на Запад сме свикнали да приемаме за даденост. Джим Македа от новините на Ен Би Си беше безценен източник на информация, както и Джонатан, който ми показа някои места из „Стари Арбат“, които никога не бих открил сам. Руските ми гидове в Санкт Петербург и Москва осигуриха на семейството ми екскурзия, която ще помнят цял живот, а Таня ми разкри душата на едно ленинградско момиче. Специални благодарности на полковника от ФСБ, който ме разведе из коридорите на Лубянка, както и на шофьора ми в Москва, който поетично се изрази за руснаците: „Ние не можем да живеем като нормални хора“. Тогава не разбрах какво има предвид, но думите му са в основата на романа.