Читать «Признанието» онлайн - страница 236

Тъй като идеята за мораториум се разглеждаше от Сената, Камарата на представителите се залови със създаването на комисия за невинност „Донте Дръм“. Тя трябваше да се състои от деветима членове, които да разследват причините за несправедливите екзекуции и да предложат подобрения. До този момент в Тексас имаше трийсет и три оправдателни присъди, постигнати предимно с помощта на ДНК анализ. Обезпокоителен брой произхождаха от окръг Далас.

След като се установиха в Остин в края на януари, Кийт и Дейна отидоха в Капитолия, за да присъстват на изслушванията. Участваха в протести и наблюдаваха мъчителните опити на законодателния орган да се справи с проблема. Подобно на другите жители на Тексас, те скоро разбраха, че нищо няма да се промени.

Докато течеше извънредната сесия, в новините започна да се появява името на Адам Флорс. След двайсет и седем години в затвора Флорс трябваше да бъде екзекутиран на първи юли. В един друг живот той бе убил някакъв наркодилър след тежка свада. Обжалванията му бяха приключили отдавна. Флорс нямаше адвокат.

Законодателният орган прекрати заседанията в края на март и възобнови работата си през първата седмица на май. След дълга и уморителна битка всички приеха очевидното. Беше дошло време да забравят конфликтите и да се разотидат. Законопроектът за мораториум се провали в Сената с дванайсет гласа „за“ и деветнайсет „против“. Два часа по-късно Камарата на представителите отхвърли с убедително мнозинство предложението за създаване на комисия за невинност.

На първи юли Адам Флорс бе ескортиран до Хънтсвил, където бе посрещнат от директора Бен Джийтър. Затворникът влезе във временната килия и разговаря със свещеника. След това изяде последния си обяд — пържена риба — и изрече предсмъртната си молитва. Точно в шест вечерта той измина краткото разстояние до стаята за екзекуции. Двайсет минути по-късно директорът обяви часа на смъртта му. На екзекуцията не присъстваха свидетели. Тъй като никой не потърси тялото му, Адам Флорс беше погребан в Хънтсвил, до десетки други самотни затворници.

Бележка на автора

Сърдечни благодарности на Дейвид Дау от Тексаската фондация за правна защита за отделеното време, съветите, разясненията и готовността да прегледа ръкописа ми и да направи предложения. Дейвид е виден адвокат, защитаващ осъдени на смърт, но също и професор по право и автор на книги. Без неговата помощ щях да съм принуден сам да правя проучвания — възможност, която още ме плаши.

Директор на „Стената“ — затвора в Хънтсвил — е Томас О’Райли, колоритен тексасец, който ми показа своята институция и отговори на всичките ми въпроси. Благодаря на него и асистентката му Мишел Лайънс за гостоприемството и откровеността.