Читать «Признанието» онлайн - страница 235

Травис Бойет получи доживотен затвор в Канзас и смъртна присъда в Мисури и Тексас. В продължение на година трите щата се караха относно съдбата му. Когато заяви пред един съдия в Канзас, че е удушил Никол, Травис веднага бе преместен в окръг Нютън. Тъй като неведнъж призна за престъплението, той нямаше намерение да пледира „невинен“. Шестнайсет месеца след пътуването до Слоун Бойет бе осъден на смърт чрез инжекция в щатския затвор в Джеферсън Сити, Мисури.

Пол Кофи бе лишен от прокурорските си права заради нарушаване на етичния кодекс. Той напусна Слоун и започна да се занимава с изплащане на гаранции в Уейко. Дрю Кърбър обяви фалит и се премести със семейството си в Тексас Сити, където започна работа на нефтена платформа.

Марта Хандлър публикува първата си книга за Донте Дръм, която се превърна в истински бестселър. Отношенията й с Роби и семейство Дръм се влошиха, когато дойде време за разпределяне на приходите от нея.

Осъждането на Травис Бойет и оправдаването на Донте Дръм оказаха още по-голям натиск върху Гил Нютън. Губернаторът бе принуден да свика в Остин законодателния орган на щата, за да се обсъдят последствията от екзекуцията. Нютън и съветниците му се надяваха, че скандалът ще бъде забравен след време, но това така и не се случи. Противниците на смъртното наказание обединяваха сили и усъвършенстваха тактиките си, подкрепяни от националната преса. Фракцията на чернокожите конгресмени, предвождана от сенатор Роджър Ебс от Хюстън, ставаше все по-активна. Обещанието им да бойкотират работата на законодателния орган, докато не се насрочеше извънредна сесия, придобиваше все по-реални очертания. Обществените настроения също не помагаха на губернатора. Повечето жители на Тексас настояваха за преразглеждане на смъртното наказание. Много от тях одобряваха екзекуциите, но търсеха гаранции, че щатът ще наказва само онези, които наистина са виновни. Идеята за мораториум печелеше все повече поддръжници.

Притиснат от нарастващото недоволство, губернатор Нютън свика Тексаския сенат и Камарата на представителите. Дневният ред съдържаше следните точки: 1) резолюция относно случая „Дръм“, 2) мораториум върху екзекуциите, 3) създаване на специална комисия за невинност, която трябваше да проучи належащите проблеми. След три дни политиците излязоха с резолюция за оправдаването на Донте Дръм. Семейството му щеше да получи обезщетение от един милион долара. Предложението предвиждаше двайсет милиона, като всички чернокожи конгресмени се обявиха за спонсори. Законодателният орган обаче реши да отпусне само милион. Губернаторът, известен със своята стиснатост преди всяка кампания, изрази обичайната си загриженост за „прекомерните държавни разходи“. „Хюстън Кроникъл“ публикува огромна статия по случая, като изтъкна, че губернаторът и екипът му са похарчили четиристотин хиляди долара за последното си пътуване до Фалуджа.

Законопроектът за мораториум предизвика същинска политическа война. Първоначалният му вариант предлагаше да се отложи изпълнението на екзекуциите с две години. Междувременно системата на смъртното наказание трябваше да бъде проучена от всички ъгли. Изслушванията в комисиите се излъчваха по телевизията. Свидетелите включваха пенсионирани съдии, радикални активисти, известни експерти и дори трима мъже, прекарали години в отделението на осъдените на смърт, преди да бъдат оправдани. Пред Капитолия се организираха шумни протести. На няколко пъти се стигна до размирици между защитници и врагове на смъртното наказание. Хаосът, от който губернаторът се страхуваше, бе обхванал града.