Читать «За подмяна» онлайн - страница 40

Следобедът бавно се точеше в уютната топлина на Фермата. Помогнах на Суедж в урока ѝ по четене и показах на Дейвид още няколко упражнения за сила в ръцете. Аз самият правех лицеви опори и коремни преси, стараейки се да поддържам нещо като форма. Продължавах да копнея за рапт всеки божи ден, но от година не бях вземал. Комбинацията от упражнения и работа, съчетани с компанията на Ратчет, ми помагаха да се опазя. Взех душ, налях си кафе от вечно пълните кафеварки в кухнята и седнах с книга в контролната зала.

Оформяше се поредната спокойна вечер във Фермата и аз почти чувствах смисъл в живота си.

Точно в девет часа алармата иззвъня и сърцето ми се сгърчи от студ. „Защо точно днес? — помислих си с гняв, сякаш конкретният ден имаше някакво значение. — Защо просто не ни оставят на мира?“

Главните резервни ми помогнаха да приберем останалите в тунелите, след което изключих алармата, върнах се в контролната зала и зачаках докторите да дойдат.

Дано е някой от другите, молех се в душата си, съзнавайки колко несправедливо е това, и че точно подобно мислене бе довело до създаването на Фермите. Да защитим своите! Майната им на останалите!

Лекарите пристигнаха. Оказа се, че им трябва Джени.

Заведох санитарите във втори тунел, опитвайки се безуспешно да преглътна буцата в гърлото си. Знаех добре, че Джени не е там, но исках да отдалеча неизбежното колкото можех повече. След пет минути пантомима санитарят ме блъсна в стената и насочи пистолета си в корема ми.

— Къде е? — изръмжа той. Зад изненадващия изблик на гняв имаше нещо повече от вродена тъпота и аз започнах да се досещам, че Джени е близнак на явно доста важна личност.

Влязохме в първи тунел. Минах покрай Дейвид и Суедж, които стояха на известно разстояние един от друг, обърнати с лице към стената. Санитарят ритна Суедж в бедрото и после се пресегна да я стисне за гърдите. За миг видях врата му пред себе си, наведен в идеалното положение за нанасяне на смъртоносен удар. Не се възползвах. Не можех, колкото и да ми се искаше. Суедж се стегна за момент, после се обърна и го погледна с очи, толкова изпразнени от разум, че санитарят отскочи отвратен. Едва не се усмихнах: Суедж знаеше как да се държи. Беше го разбрала по-добре от Дейвид, който издаваше самоконтрола си, продължавайки упорито да гледа в стената. Бях раздал на главните резервни части от облеклото си и малко по малко те бяха свикнали с тях. Да си облечен не е най-близко до това как ни е създала природата, но за тях то бе белег за принадлежност към света извън синята мъгла.