Читать «Кървав лабиринт» онлайн - страница 10

— Ей, повелителю на информационните технологии! Не беше ли ти този, който ми набиваше в главата мантрата „микро се превръща в макро“? Искам да съм наясно с това, което се случва в долния край на хранителната верига, защото то понякога предизвиква неочаквани събития в другия й край. При това не става дума за „някакъв футболист“, а за Роби Бишоп. Генералът на „Брадфийлд Виктория“, който ръководи всичко от центъра на игрището. При това е местно момче. Почитателките му вероятно вече атакуват „Брадфийлд Крос“, докато ние с теб си говорим. Не е изключено да последват смущения на обществения ред.

Майкъл капитулира нацупен.

— Добре де, нека бъде твоята, сестричке. Слава богу, че сигналът им не достига извън очертанията на града. Сигурно щях да се побъркам, ако ме беше накарала да ги слушам от началото на пътуването. — Той пораздвижи врата си и направи гримаса, когато се чу изпукване. — Нямаш ли от онези сини лампи, които се слагат на покрива на колата?

— Имам — каза Карол, насочвайки колата в потока на движението, молейки се да не се получи ново задръстване. Леко й се гадеше и се бе поизпотила, въпреки че бе взела душ само преди час. — Само че лампата се използва единствено в спешни случаи — и за да предотвратя въпроса ти, държа да ти обясня, че сега не става дума за спешен случай, а за обикновено задръстване в часа, когато всички отиват на работа.

Докато говореше, нещо отпред като че ли се отпуши. В продължение на стотина ярда по нищо не можеше да се разбере защо им бяха необходими двайсет минути, за да изминат половин миля, при положение, че сега вече се движеха относително гладко.

Майкъл се понамръщи, загледа се в сестра си, после попита:

— Е, сестричке, как вървят нещата с Тони?

Карол се постара да прикрие раздразнението си. Тъкмо си мислеше, че й се е разминало. Цял уикенд, прекаран с родителите й, с брат й и неговата приятелка, и през цялото време нито един от тях не бе споменал това име.

— Всичко върви всъщност отлично. Апартаментът ми харесва, а той е много добър наемодател.

Майкъл цъкна с език.

— Отлично знаеш, че нямах това предвид.

Карол въздъхна и успя да се промуши пред един мерцедес, чийто клаксон изсвири оглушително.

— Струва ми се, че когато живеехме в двата края на града, се виждахме по-често — отвърна тя.

— Предполагах…

Тя стисна здраво волана.

— Предположението ти е погрешно. Майкъл, ние и двамата сме работохолици. Той е привързан към изкукалите си пациенти, а аз имах за задача да разработя и обуча нов екип. Да не споменаваме и ангажиментите около възстановяването на Пола — допълни тя и лицето й се изопна при тази мисъл.

— Жалко — брат й я огледа критично. — Годините си вървят и за него, и за теб. Ако съм научил нещо от съжителството си с Луси, то е, че животът става много по-лесен, ако споделяш професионалните си грижи и проблеми с човек, който е настроен на същата вълна. И си мисля, че вие с Тони отговаряте именно на това описание.