Читать «Черна неделя» онлайн - страница 10

Когато жена му го заряза, тя му остави къщата. Тази вечер светлините на работилницата в гаража горяха до късно — Майкъл се трудеше и чакаше Далия. Разбъркваше на работния тезгях кутия с епоксидна смола. Силната й миризма изпълваше гаража. На пода до него лежеше странен предмет с дължина шест метра — гумен калъп, който Ландър беше направил от корпуса на спасителна лодка, като го обърна наопаки и го сряза по кила. Между двете половини имаше разстояние четирийсет и пет сантиметра. Бяха прихванати от широка обща дъга. Погледнат отгоре, калъпът приличаше на голяма аеродинамична подкова. Създаването му беше отнело седмици от свободното време на Ландър. Но сега блестеше от смазка и беше напълно готов.

Ландър си свирукаше тихичко и полагаше пластове стъклена вата и смола в калъпа, като грижливо заглаждаше ръбовете. Когато стъклената вата и смолата се втвърдяха, щеше да ги извади от калъпа и да получи лека, гладка гондола, която да прилегне точно под гондолата на дирижабъла. Отворът в центъра щеше да е достатъчен да минат единственото кормило за приземяване на дирижабъла и предавателната му антена. Товароносещата рамка, която щеше да влезе в гондолата, висеше от пирон на стената на гаража. Беше изключително лека и здрава с двойни основи от тръби тип „Рейнолдс 5130“ и ребра от същия материал.

Ландър беше превърнал гаража за две коли в работилница още докато беше женен и в него изработи голяма част от мебелите си в годините, преди да отиде във Виетнам. Нещата, които жена му не бе пожелала да вземе, още стояха по рафтовете — високо детско столче, сгъваема масичка за къмпинг, плетени дворни мебели. Флуоресцентната светлина режеше очите и Ландър бе надянал шапка за бейзбол, докато работеше около калъпа, и тихичко си подсвиркваше.

Веднъж спря и дълбоко се замисли. После продължи да заглажда повърхността. Вдигаше внимателно крака, за да не скъса вестниците, постлани на пода.

Малко след четири сутринта телефонът иззвъня. Ландър се обади от гаража.

— Майкъл, ти ли си? — Английските интонации в гласа й винаги го смайваха и си представи слушалката, заровена в тъмната й коса.

— Кой може да е?

— Баба е добре. Аз съм на летището и ще закъснея. Не ме чакай, легни си.

— Какво…

— Майкъл, изгарям от нетърпение да те видя. — Телефонът се затвори.

Малко преди изгрев-слънце Далия се зададе по алеята за коли. Прозорците на къщата бяха тъмни. Беше неспокойна, но не колкото преди първата им среща — тогава се бе почувствала като в стая, в която има змия, а тя не знае къде е. Когато се пренесе да живее при него, се научи да отделя смъртоносната част на Майкъл Ландър от останалата. Сега в негово присъствие усещаше, че и двамата са в стаята със змията, само че вече знаеше къде се намира тя и дали спи.

При влизането си вдигна повече шум, отколкото беше необходимо, и нежно извика името му, когато се заизкачва по притихналите стълби. Не искаше да го стряска. Спалнята беше тъмна като гроб.