Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 5

Вече бях скочил и вървях забързано по дъсчения кей, а сетне по стръмния склон на хълма. Небето зад мен бе закрито от облаци, но не ми приличаше на задаваща се буря. Хрумна ми, че от високо гледката ще е наистина незабравима.

Зад мен гласът на Карера постепенно отслабна, погълнат от свистенето на вятъра, а холоизображението продължаваше да засипва с думи въздуха, а може би и семейството тюлени, които сигурно нямаха какво друго по-интересно да правят, освен да го слушат.

2.

В края на краищата, останах там по-малко от седмица.

Не бях пропуснал нищо важно. Под мен облаците се носеха като разпокъсани парцали над северната полусфера на Санкция IV, ръсейки дъжд върху мъжете и жените, които се опитваха да се избиват. По време на краткия отдих получавах изчерпателни доклади за развоя на събитията. Извънпланетните съюзници на Кемп бяха направили безуспешен опит да пробият блокадата на Протектората с цената на няколко разрушени вътресистемни транспортни кораба. Залп от мародерни бомби, изстреляни от неизвестно местонахождение, бе поразил и унищожил един протекторатски разрушител. Правителствените сили в тропиците задържаха своите позиции, докато на североизток части на Клина и други наемнически формирования бяха принудени да отстъпят под натиска на елитната президентска гвардия на Кемп. Здрач продължаваше да тлее.

Както казах, не бях пропуснал нищо важно.

Чувствах се като нов, когато се събудих в камерата за „пренахлузване“. Сигурно се дължеше на лекарствата — в армейските болници често тъпчат войниците с какви ли не гадости, преди да ги прехвърлят в тялото. Нещо като „добре дошъл“, но те кара да се чувстваш, сякаш си в състояние да спечелиш и най-напечената война с голи ръце, стига само да ти дадат тази възможност. Навярно има смисъл от това. За мен по-важното бе, че отново бях в познатата стара кожа и че всичко ми е наред.

Поне докато не разговарях с доктора.

— Изтеглихме ви малко по-рано — обясни ми тя — по заповед на командването на Клина. Изглежда няма да оставят раните ви да заздравеят напълно.

— Чувствам се чудесно.

— Разбира се, че се чувствате чудесно. Натъпкали сме ви с ендорфини до ушите. Но когато слезете долу, ще си дадете сметка, че лявото ви рамо се е възстановило едва на една трета. Дробовете ви също не са наред. Обгаряния от „Гуерлайн 20“.

Оцъклих се.

— Не знаех, че още го използват.