Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 47
Ричард Морган
— Готово. — Тя бръкна под капака, извади „колодата“ и я вдигна, държейки я между палеца и показалеца. — Не мисли, че машината ми е нещо особено. На такива драскачите си правят дипломните работи. Датчиците са нискочувствителни. Ще ми трябва някоя далеч по-съвършена, когато отидем в Северен край.
— Не бери грижа. — Взех коровата „колода“ от ръката й и се преместих при машината на другото легло. — Ако работата потръгне, ще ти купят апаратура по поръчка. А сега, слушайте внимателно и двамата. Не е изключено в „колодата“ да е вградено виртуално засичащо устройство. Доста корпоративни самураи са снабдени с такива. Не зная какъв е случаят тук, но ще приемем, че е така. Това означава, че разполагаме с не повече от една минута, преди устройството да се задейства. Ето защо искам от вас на петдесетата секунда да изключите захранването. Разполагаме с най-обикновен полеви прибор за идентифициране и преценка, но като му дам малко газ, ще получим съотношение трийсет и пет към единица реално време. Малко повече от половин час, но ще ми стигне.
— Какво ще правиш с
Протегнах се и взех шапката с датчиците.
— Нищо. Нямаме много време. Само ще си поговорим.
— Ще си поговорите? — в очите й блеснаха странни светлинни.
— Понякога — отвърнах — и това е напълно достатъчно.
Проникването бе доста грубо.
ППИП (полеви прибор за идентифициране и преценка) е сравнително ново устройство във военната отчетност. На Иненин все още не разполагахме с него, прототипните системи се появиха чак след като ме изхвърлиха от армията, а дори след това трябваше да изминат десетки години, преди приборът да стане достъпен за всички извън протекторатските елитни части. Първите по-евтини модели се появиха преди петнайсет години, за голяма радост на военните инспектори, макар че, разбира се, не само те използваха тази система. Полевото идентифициране и преценка обикновено се извършва от лазаретните фелдшери, евакуиращи ранените и убитите от бойното поле, нерядко под огъня на противника. При подобни обстоятелства гладкоформатното прехвърляне се смята за излишен лукс и приборът, който бяхме взели от совалката, не се отличаваше с нещо повече.
Затворих очи, изолирайки се от тясната стая, и встъпителната програма ме изрита в главата като четворен ускорител. В продължение на няколко секунди потъвах надолу в океан от статични смущения, а когато най-сетне изплувах, се озовах сред безкрайно житно поле, под палещите лъчи на слънцето. Нещо ме блъсна в подметките и ме изправи и когато сведох поглед, открих, че стоя на дървена веранда, пред която се е ширнало полето. Зад мен имаше къща, към която се числеше верандата — скромна, дървена, едноетажна постройка, доста стара на вид, но построена със завидно майсторство. Дъските й се долепяха с геометрична точност, без никакви фуги. Приличаше на нещо, създадено от Изкуствен интелект, без точна представа за възможностите на човешкото строителство и вероятно бе точно така.
