Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 26

— Аха, когато марсианчетата задават въпроси от типа на „Мамо, ние откъде сме дошли?“ и прочее.

— И прочее — да. Можеш да им покажеш на картата — ето откъде идваме, — но тъй като къде сме в момента е далеч по-важно във всекидневието, това ще е всичкото внимание, което ще получи първородният свят.

— А Вичински нито веднъж ли не е помислил, че представите му може да са крайно погрешни, след като се основават на чисто човешки разбирания за света?

Вардани ме стрелна с поглед.

— Ковач, какво знаеш за Гилдията?

Разтворих леко показалец и палец.

— Извинявам се. Само се фуках. Аз съм от Харланов свят. Бях само на десет, когато изправиха на съд Минору и Грецки. Тъкмо ме бяха приели в бандата. Стандартна проява на антисоциално поведение бе да се пишат графити против процеса по стените на сградите.

— Не зная за детството ти, но що се отнася до Вичински, той не бе от хората, които лесно се отказват от идеите си. Обичаше марсианците и им се възхищаваше, признавал го е открито. Ето защо си чул за него само във връзка с шибаната Теория на центъра. Отрязаха му финансирането, не даваха гласност на разработките му и оставиха на Картър и Богданович да въртят колелото. Две курви, готови на всичко срещу дребни подаяния. В същата година Комисията на ООН гласува седемпроцентно увеличение на стратегическия бюджет на Протектората, основавайки се на параноичните фантазии, че някъде сред звездите се спотайва свръхразвита марсианска цивилизация, която дебне да ни нападне.

— Страхотно.

— Да, още повече защото няма никакъв начин да се докаже или отхвърли. Всички звездни карти, които откриваме, потвърждават теорията на Вичински — всяка една поставя себе си в центъра на света, както се поставя Марс, и дори този факт бе напълно достатъчен, за да изплаши още повече ООН и да засили военното присъствие във всички части на Протектората. Никой не искаше да вникне в същината на изследванията на Вичински, никой не желаеше да ги обсъжда, а опитите на други изследователи да използват откритията за свои разработки, различни от официалното становище, в края на краищата срещаха непробиваема преграда.

Тя хвърли фаса в огъня и го загледа как изгаря.

— И с теб ли се случи така?

— Не съвсем.

Имаше осезаемо ударение на последната дума, дори на последната сричка. Чух зад гърба си стъпки — Шнайдер се приближаваше откъм брега, след като престоят му вътре в совалката очевидно бе изчерпал търпението му. Повдигнах рамене.

— Ако искаш, по-късно пак ще си поговорим за това.

— Може би. Защо не ми кажеш каква беше тази фуклярска гравитационна фиеста, която разиграхте днес на идване?

Погледнах към Шнайдер, който приклекна от другата страна на огъня.

— Чу ли? Пътниците се оплакват от неудобства по време на полета.

— Ами да се оплакват — отвърна нехайно Шнайдер. — Писнало ми е от тях. Цял живот все едно и също.

— Ти ли ще й кажеш, или аз?

— Твоя беше идеята. Да имаш „Седморка“?

Вардани вдигна пакета и го метна в скута на Шнайдер. После ме погледна въпросително.