Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 120

Мълчание. И да го бях изплашил, не си пролича с нищо.

— И така — продължих, — ще ми кажеш ли какво става с тези наноли?

— Нищо не става. Чу какво обясних на госпожица Вонсава. Нанолите са в нулева конфигурация, защото не правят абсолютно нищо.

— Стига вече, Хенд. Щом не правят нищо, какво толкова си се стегнал?

Той продължи да гледа към тавана. Очевидно обмисляше някакъв много важен въпрос.

— Знаеш ли — промърмори — какво им е великото на войни като тази?

— Че пречат на населението да мисли?

На лицето му трепна бледа усмивка.

— Потенциалът за модернизиране — рече.

Тази мисъл внезапно го изпълни с енергия. Той спусна крака на пода, сплете пръсти и втренчи поглед в мен.

— Ковач, какво мислиш за Протектората?

— Шегуваш се, нали?

Той поклати глава.

— Никакви игрички. Кажи ми, какво е за теб Протекторатът?

— „Ръка на скелет, стиснала яйце, преди да се излюпи“?

— Много поетично, но не исках да ми цитираш Квел. Питам те какво мислиш.

Повдигнах рамене.

— Мисля, че е била права.

Хенд кимна.

— Да — рече. — Била е права. Човешката раса достигна звездите. Преодоля пространства, надхвърлящи нашето въображение. Създаде общества на планети, толкова отдалечени, че и най-бързите кораби ще пътуват хилядолетия, за да ги достигнат. И знаеш ли как успяхме?

— Мисля, че съм чувал тази реч.

— Корпорациите — ето кой го направи. Не правителствата. Не политиците. Нито шибаният Протекторат. Корпоративното планиране ни даде идеята, корпоративното инвестиране плати, да я превърнем в реалност, корпоративните служители я построиха.

— Три пъти „ура“ за корпорациите. — Плеснах с ръце.

Хенд не ми обърна внимание.

— А когато свършим, какво става? Идва ООН и ни изтиква. Отнемат ни властта, която са ни дали по време на преселението. Вдигат отново данъците, написват нови правила. Те ни кастрират, Ковач!

— Хенд, разбиваш ми сърцето.

— Не е смешно, Ковач. Имаш ли представа с какви открития щяхме да разполагаме сега, ако не бяха рестриктивните действия на ООН? Знаеш ли колко бързи бяхме по време на преселението?

— Чел съм за това.

— В космическите полети, в криогениката, в биологичните науки, в изкуствения разум — той ги изброяваше на пръсти. — Открития за цял век за по-малко от десетилетие. Истински скок за научното общество. И всичко това спряно от законите на Протектората. Ако не ни се бяха изпречили на пътя, Ковач, досега щяхме да разполагаме със свръхсветлинни кораби. Гарантирано.

— Лесно е да хвърляш обвинения. Но май пропускаш няколко неудобни исторически подробности. Всъщност това едва ли има значение. Но не е ли вярно, че Протекторатът отново е променил правилата, само за да можете ти и твоите корпорации да спечелите по-скоро тази война?

— По същество — да. Говоря неофициално, разбира се. Също както неофициално е присъствието на протекторатски разрушители в космическото пространство около Санкция IV. И също толкова неофициално всички военни разработки на Картела сега са получили зелена светлина.

— Значи това представлява онази гърчеща се маса? Неофициална военна разработка?