Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 12

Немногоброен отряд от членове на местната милиция подтичваше зад сержанта, който кой знае защо ми напомняше на баща ми, в някой от неговите по-добри дни. Те заковаха на място, когато зърнаха черната ми униформа, а сержантът измайстори нещо, наподобяващо козируване.

— Лейтенант Такеши Ковач, Клинът на Карера — представих се аз. — А това е ефрейтор Шнайдер. Дошли сме да вземем Таня Вардани, една от вашите затворнички, за разпит.

Сержантът се намръщи.

— Не съм информиран за това.

— Аз ви информирам сега, сержант.

Обикновено в подобна ситуация униформата е напълно достатъчна. На Санкция IV е добре известно, че Клинът е нещо като неофициална служба за специални задачи и по правило винаги получава онова, което иска. Но кой знае защо имах чувството, че номерът няма да мине през гърлото на сержанта пред мен. Вероятно се бе пробудил някакъв смътен спомен за правилника, останал в съзнанието му от времето преди войната, когато всички тези неща все още имаха значение. Или това, или гледката на неговите сънародници, умиращи от глад зад стените на фиброкуполите, го накара да упорства.

— Настоявам да ми покажете писмена заповед.

Щракнах с пръсти към Шнайдер и протегнах ръка за заповедта. Не беше никак трудно да се сдобием с нея. В конфликт с планетни мащаби, какъвто е този, Карера съвсем естествено бе предоставил на своите младши офицери пълномощия, заради които един дивизионен командир от Протектората само би могъл да мечтае. Никой не си бе направил труда да ме попита за какво ми е притрябвала Вардани. Никой не се интересуваше. Поне до този момент най-трудно бе да се сдобием със совалката, във време на война всякакъв род транспортни средства са крайно дефицитни. След като опитахме всичко останало, принудихме се да я отнемем, под заплахата на оръжията, от един армейски полковник, който командваше полева болница в югоизточния край на Сучинда. Със сигурност постъпката ни щеше да доведе до сериозни последствия, но както обича да изтъква Карера, това е война, а не състезание по популярност.

— Това ще ви удовлетвори ли, сержант?

Той пъхна нос в документа, сякаш се надяваше, че холографските печати ще се окажат евтин фалшификат. Гледах го как пристъпва нетърпеливо в прахта. Настроението в лагера беше потискащо и бебешкият рев само го правеше по-трагично. Нямах търпение да се махна от тук.