Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 11

— Не — поклати глава той. — Не към кораба. Вратата е фокусирана върху една точка приблизително на два километра извън корпуса. Корабът се завърта на всеки четири часа и половина, но остава неизменно на същото разстояние. Необходим ти е космически скафандър.

— Или совалка — кимнах към татуировката на ръката му. — Ти на какво летеше?

Той сбърчи вежди.

— Подорбитална моайска бракма. Приличаше на летяща къща. Няма начин да мине през звездния портал.

— Какво? — задавих се аз от смях. — Няма да влезе?

— Да бе, присмивай ми се. Ако не беше тази история, хич нямаше да си рискувам задника в мръсната им война. Сега щях да нося някой тежкарски „ръкав“ в Латимерград. Замразени клонинги, доставка на резервни тъкани при необходимост, щях да съм направен безсмъртен, човече. Пълна програма.

— И никой ли нямаше скафандър?

— За какво им е? — Шнайдер разпери ръце. — Това беше чисто наземна операция. Никой не е очаквал да напускаме планетата. Дори нямахме позволение за това, освен през космодрума до Здрач. Само че, както си спомняш, явим ли се там, влиза в силата онази клауза за експроприацията. Помниш ли я?

— Помня, помня. Всяко откритие, което може да има жизненоважно значение за Протектората и дрън-дрън. Не ти ли стигаше възнаграждението? Или не смяташе, че ще е достатъчно голямо?

— О, стига, Ковач. Мислиш ли, че жалката им премия може да се сравни с цената на подобна находка?

Повдигнах рамене.

— Зависи. Поне що се отнася до частния сектор, има значение с кого точно ще преговаряш.

Шнайдер ме дари с напрегната усмивка.

— Да не мислиш, че бихме могли да го продадем на някоя корпорация?

— Според мен щяхте да оплескате цялата работа. В този свят продължителността на живота зависи тъкмо от това с кого правиш сделка в подобна ситуация.

— А ти при кого би отишъл?

Измъкнах нова цигара от пакета и я запалих, преди да отговоря:

— Не тук е мястото да обсъждаме този въпрос. Моите консултантски услуги надхвърлят далеч възможностите ти. Виж, като твой партньор обаче — сега на свой ред му се усмихнах — съм готов да чуя края на историята. Та какво стана по-нататък?

— Какво стана ли? — Лицето му се изкриви в мъчителна гримаса и аз едва сега осъзнах, че е на път да избухне в истеричен смях. — Какво стана? — Той успя да овладее гласа си и да заговори малко по-тихо. — Избухна тази шибана война! Ето какво стана.

3.

Някъде плачеше бебе.

В продължение на няколко секунди останах да вися на перилата около люка, пропускайки екваториалния климат на борда. Бяха ме изписали от болницата с мнение, че съм готов за действителна служба, но дробовете ми все още не функционираха така добре, както ми се искаше, и влажният въздух значително затрудняваше дишането ми.

— Горещо е тук.

Шнайдер изключи двигателя на совалката и се наведе над мен. Пуснах перилата, за да му освободя място, и засенчих очи срещу слънцето. От въздуха концентрационният лагер имаше безвредния изглед на разхвърляни сред полето постройки, но с приближаване до него суровата действителност те удряше по челото. Набързо издигнатите фибропластични полусфери бяха напукани от горещината, в шахтите между тях се стичаха втечнени отпадъци. Лъхна ме тежката миризма на нагорещен полимер, при приземяването си двигателите на совалката бяха вдигнали във въздуха хартиени и пластмасови боклуци, които бяха полепнали по телената ограда, и сега течащият по нея електричен ток бавно ги разтапяше. Зад оградата, от земята стърчаха роботизирани охранителни устройства, наподобяващи уродливи железни буренаци. Приглушеният ропот на множество човешки гласове бе като далечен и слаб тътен на водопад.