Читать «Вихрушка» онлайн - страница 890
Джеймс Клавел
— Да, ефенди. — Очите на сержанта блестяха развеселени, но той внимаваше това да не проличи на лицето му. Гледаше как майорът оправи куртката си, приглади коса и си сложи феса, завиждаше му за чина и властта. Телефонът иззвъня. — Полицията?… О, здравейте, сержант. — Слушаше с нарастващо удивление. — Но… да… да, много добре. — Остави безизразно слушалката върху вилката. — Беше… беше сержант Курбел от границата, майор ефенди. Пристига камион на иранските ВВС със Зелени ленти и един молла, идват да вземат хеликоптера, затворника и жената и да ги закарат в Ир…
— За Бога, кой допуска неприятели през границата, без да е бил упълномощен? — избухна майорът. — Има постоянна заповед относно моллите и революционерите!
— Не зная, ефенди — отвърна сержантът, изплашен от внезапния му гняв. — Курбел каза само, че размахват някакви официални документи и настояват… Всички знаят за иранския хеликоптер, така че той ги е пропуснал да влязат.
— Въоръжени ли са?
— Не каза, ефенди.
— Събери хората си, всички, с автомати.
— Но… ами затворника?
— Зарежи го! — каза майорът, изруга и излезе.
Край селото: 5,32 следобед.
Камионът на иранските ВВС беше с двойно предаване. Отби от пътя, който не бе нещо повече от пътека, мина по снега, смени скоростта и се насочи към хеликоптера. Полицаят на пост се запъти да го посрещне.
Половин дузина въоръжени младежи със зелени ленти наскачаха от камиона, а след тях — трима невъоръжени униформени от иранските ВВС и един молла. Моллата свали автомата „Калашников“ от рамото си.
— Салаам. Дойдохме, за да влезем във владение на нашето имущество в името на имама и народа — каза важно моллата. — Къде са похитителят и жената?
— Аз… не зная нищо. — Полицаят се обърка. Имаше ясна заповед: „Стой на пост и пази никой да не се приближава, докато не ти кажат нещо друго.“ — Най-добре ще е първо да идете до полицейския участък и да попитате там. — Видя единия от авиаторите да отваря вратата и да наднича в кабината, другите двама развиваха маркучи за зареждане. — Ей, вие тримата, нямате право да се приближавате до хеликоптера без разрешение!
Моллата се изпречи пред него.
— Ето пълномощията ни! — Размаха някакви хартии пред лицето на полицая и го смути още повече, защото той не можеше да чете.
— Най-добре първо да идете в участъка… — заекна той, после с облекчение видя, че колата на участъка се носи към тях по пътя от селото. Тя зави в снега, занесе няколко метра и спря. Майорът, сержантът и двама полицаи слязоха с автомати в ръце. Заобиколен от зелените, моллата тръгна към тях, без да се плаши.
— Кои сте вие? — попита грубо майорът.
— Молла Али Миандири от комитета на Хвой. Дойдохме да влезем във владение на нашето имущество, похитителя и жената в името на имама и народа.