Читать «Вихрушка» онлайн - страница 88

Харг напуснаха лесно, просто защото всички искаха да го напуснат. Дори преди вълненията на този остров се живееше трудно. Само работа и работа, единственото развлечение беше радиовръзката с Техеран или дома. Когато започнаха безредиците, всички бяха убедени, че Харг е главна цел в стратегията на революционерите. Имаше доста стрелба. Все повече хора сложиха на ръкавите си лентите на Народната организация за освобождение на Иран (НООИ) и комендантът на острова се принуди да предупреди, че ще стреля на месо срещу всеки бунтовник. Когато заминаваха, преди около шест седмици, островът беше спокоен, подозрително спокоен.

Призна пред себе си, че тогавашното им оттегляне нямаше нищо общо със спешната евакуация. Но как да действува при такива условия? Миналата седмица отлетя до Ковис за спешно необходими резервни части и тогава попита Старк какво мисли да прави по този въпрос.

— Това, което ще направиш и ти, Руди — отвърна върлинестият тексасец. — Ще се опиташ да действуваш в рамките на правилата, които ще се окажат неприложими. Имаме известно предимство поради факта, че голяма част от хората ни са били на военна служба някъде и някога и все пак знаят какво е дисциплина. Въпреки това можеш да планираш каквото си искаш и пак няма да спиш. Никога няма да си сигурен какво ще стане, когато настъпим котарака по опашката. Някои от момчетата ще се справят, други не, лошото е, че никога не можеш да знаеш кой какво ще направи. Не знаеш как ще реагираш дори ти!

Руди никога не беше вземал участие в истинско сражение, макар че през петдесетте години беше служил на границата с ГДР. В Западна Германия хората винаги имаха предвид неща като Стената, желязната завеса, факта, че оттатък живеят техни братя и сестри… А и друго — стаените в бойна готовност многочислени съветски войски, въоръжени до зъби с хиляди ракети и танкове, там, на няколко крачки… Знаеха, че и от двете страни на границата гъмжи от фанатици, които се прекланят пред своя месия, наречен Ленин, и са готови на всичко. Тъжно.

„Колко ли такива хора са излезли и от родното ми място?“

Беше роден в малко селце близо до Плауен, на крачка от границата с Чехословакия. Сега то беше в чертите на ГДР. През четиридесет и пета беше на дванадесет години, а брат му — шестнадесетгодишен юноша — вече беше войник. Военните години не бяха лоши за него, малката му сестричка и майка му, просто защото на село имаше какво да се яде. Но през четиридесет и пета взеха това, което можеха да носят на ръце, и напуснаха малката си къщичка, уплашени от настъпващите съветски войски. Станаха микроскопична частица от огромния поток бежанци, устремил се на запад — два милиона души от Прусия, други два от север, още четири от централната част на страната и два от южните провинции. Към този поток се вливаха милиони чехи, поляци, унгарци, австрийци, българи — безчислени емигранти от цяла Европа, които се бореха да останат живи, да оцелеят.