Читать «Вихрушка» онлайн - страница 827

— Другарю генерал!

— Да, виждам ги. — Мжитрик наблюдаваше как хората от Червения кръст слагат Хашеми на една носилка и го носят към линейката. Други минаха зад колата. Кръстосаните линии на окуляра ги последваха. Възбудата на Мжитрик нарасна. Снайперистът чакаше търпеливо. Когато се появиха отново, мъжете влачеха Армстронг помежду си.

— Нали ви казах, че го улучих това копеле — каза снайперистът.

В двореца: 11,04 вечерта.

Червените фосфоресциращи светлини за нощен полет на таблото с уредите мълчаливо оживяха. Пръстът на Ерики натисна „Пуск двигатели“. Турбините заработиха, закашляха се, отново заработиха. Той внимателно издърпа прекъсвачите, после ги вмъкна докрай. Двигателите започнаха истинско загряване.

Вътрешният двор бе осветен от прожектори, работещи на половин мощност. Азадех и Хаким хан, дебело облечени заради нощния студ, стояха извън обсега на въртящите се перки и го наблюдаваха. На около стотина метра, при портала, двама души от охраната и полицаите на Хашеми също гледаха, но с безразличие. Цигарите им просветваха в мрака. Двамата полицаи метнаха автоматите си на рамо и се приближиха.

Двигателите отново се задавиха и Хаким хан извика през шума:

— Ерики, стига за тази вечер!

Но Ерики не го чу. Хаким тръгна към портала, Азадех неохотно го последва. Той ходеше замислено и неловко и изруга, още не бе свикнал с патериците.

— Добър вечер, Ваше височество — поздравиха любезно полицаите.

— Добър вечер… Азадех — рече раздразнено Хаким, — съпругът ти няма търпение, губи разсъдъка си. Какво му става? Смешно е да продължава да опитва. Какъв смисъл има, дори и да успее?

— Не зная, Ваше височество. — Лицето на Азадех изглеждаше бяло на бледата светлина, тя бе много неспокойна. — Той… след нападението той се държи много странно, много е трудно, трудно е да го разбере човек — той ме плаши.

— Нищо чудно! Той може да изплаши и дявола.

— Моля да ме извините, Ваше височество — каза Азадех, — но иначе… иначе той не е страшен.

Двамата полицаи учтиво си тръгнаха, но Хаким ги спря.

— Забелязали ли сте нещо различно в пилота?

— Много е ядосан, Ваше височество. От часове е ядосан. Видях го как веднъж ритна машината, но дали е различен, трудно може да се каже. Никога не съм бил близо до него преди. — Капралът беше към четиридесетте и не искаше да си има неприятности. Другият полицай беше по-млад и още по-уплашен. Имаха заповед да наблюдават и да чакат, докато пилотът замине с кола или докато замине която и да е кола, но да не пречат на заминаването, а да се обадят веднага в щаба по радиото. И двамата разбираха колко опасно е положението им — ръката на хана на Горгоните беше много дълга. И двамата знаеха за слугите и хората от охраната на покойния хан, обвинени от него в предателство, които още гниеха в полицейските тъмници. Но знаеха и че вътрешното разузнаване също има дълги ръце.

— Кажи му да спре, Азадех, да спре двигателите.