Читать «Вихрушка» онлайн - страница 815

— Болна ли е? — разтревожи се Локхарт.

— Не изглеждаше болна, ваше превъзходителство, просто се прибра преди вечеря. Ще кажа на негово превъзходителство Мешанг, че…

— Не е необходимо да го безпокоиш, а и гостите му — прекъсна го Локхарт, доволен от възможността да я види първо насаме. — Ще я видя, после ще сляза и ще се представя по-късно.

Слугата погледа след него, докато той се качваше по стъпалата през две, изчака да се скрие от погледа му и хукна да търси Мешанг.

Локхарт мина по един коридор, после по друг. Насили се да ходи по-бавно, копнееше да види колко изненадана ще бъде тя и колко щастлива, а после щяха да отидат да видят Мешанг, а Мешанг щеше да изслуша плана. Най-после се озова пред вратата на стаята им и завъртя дръжката. Вратата не се отвори и той почука и я повика тихо:

— Шаразад, аз съм, Томи. — Нещо не беше наред. — Шаразад? — Изчака. Почука. Отново изчака. И пак почука, вече по-силно. — Шаразад!

— Ваше превъзходителство!

— А, здравей, Джари — рече той. Не забеляза, че тя трепери. — Шаразад, мила, отключи! Аз съм, Томи!

— Нейно височество каза да не я безпокоят.

— Но тя не е имала предвид мен. Разбира се, че не! Приспивателно ли е взела?

— О, не, ваше превъзходителство.

Локхарт насочи цялото си внимание към нея.

— От какво толкова те е страх?

— Мене? Не се страхувам, ваше превъзходителство. Защо трябва да се страхувам?

„Нещо не е наред“ — помисли си той. Обърна се нетърпеливо към вратата.

— Шаразад! — Чакане, чакане, чакане. — Това е смешно! — промърмори той. — Шаразад! — Преди да се усети какво прави, вече удряше по вратата. — Отвори вратата, за Бога!

— Какво правиш тук?

Беше Мешанг, освирепял от ярост. Локхарт видя Зара да се появява в другия край на коридора и спря.

— Добър… добър вечер, Мешанг — каза Том. Сърцето му биеше до пръсване. Опитваше се да бъде разумен и учтив — и защо, по дяволите, тя не отваря вратата, нещо не беше наред! — Върнах се да видя съпругата си.

— Тя не е твоя съпруга, тя е разведена, а сега се махай!

— Разбира се, че ми е съпруга! — Локхарт го гледаше неразбиращо.

— За Бога, тъп ли си? Тя беше твоя жена. Сега напусни дома ми!

— Ти си луд, не можеш да я разведеш просто така!

— Махай се!

— Разкарай се! — Локхарт отново заудря по вратата. — Шаразад!

Мешанг се завъртя към Зара.

— Върви и доведи няколко зелени! Хайде, върви и доведи няколко зелени! Те ще изхвърлят този луд оттук!

— Но, Мешанг, опасно е да ги въвличаме в наши…

— Повикай ги!

Локхарт избухна. Блъсна с рамо вратата. Тя се разтресе, но не поддаде и той вдигна крак и ритна с ток ключалката. Ключалката се счупи и вратата се отвори.

— Доведи зелените! — изкрещя Мешанг. — Не разбираш ли, че те сега са на наша страна, възстановиха ни… — Той също се втурна през вратата. Объркан видя, че стаята е празна, леглото е празно, банята е празна, нямаше къде другаде да бъде. Двамата с Локхарт се обърнаха към Джари, която стоеше на прага, вперила невярващ поглед в стаята, зад нея предпазливо се приближаваше Зара.