Читать «Вихрушка» онлайн - страница 805

Азадех я наблюдаваше. Не можеше да направи нищо за нея. Животът на Айша беше решен. Тя беше вдовица на хан. Щеше да остане в двореца, наблюдавана и пазена и да живее колкото е възможно по-добре. Хаким нямаше да я остави да се омъжи повторно, не би могъл да я остави да се откаже от правата на сина, дадени с публичното завещание на умиращия съпруг.

— Не се тревожи — повтори тя.

— Ето. — Айша извади дебел кафяв плик изпод чадора си. — Това е твое.

— Какво е това? — Ръцете на Азадех бяха мокри и тя не искаше да го пипа.

Момичето отвори плика и й показа съдържанието му. Очите на Азадех се разшириха. Паспортът й, личната карта и други документи, и тези на Ерики, всички неща, които им бяха откраднати от муджахидина на барикадата. Това се казва пишкеш.

— Откъде ги взе?

Момичето беше сигурно, че никой не ги подслушва, но все пак зашептя:

— Левичарският молла, онзи от селото, ги даде на Негово височество хана, на Абдула хан, преди две седмици, когато бяхте в Техеран… онзи молла от селото.

— Откъде ги е получил? — Азадех я гледаше и не можеше да повярва.

Момичето вдигна нервно рамене.

— Моллата знаеше всичко за барикадата и какво е станало там. Дойде тук, за да вземе… да му предадат твоя съпруг. Негово височество… — Тя се поколеба, после продължи шепнешком: — Негово височество му отказа, трябвало той да реши кога, отпрати го и задържа документите.

— Имаш ли други документи, Айша? Лични документи?

— Не твои или на съпруга ти. — Момичето отново потрепери. — Негово височество толкова ви мразеше всички. Искаше да унищожи съпруга ти, после искаше да те даде на руснака, а брат ти трябваше да бъде… кастриран. Има толкова неща, които зная и които биха могли да ти помогнат — на теб и на него, и толкова много, което не разбирам. Ахмед… пази се от него, Азадех.

— Да — рече бавно Азадех. — Татко ли изпрати моллата в селото?

— Не зная. Мисля, че той. Чух го как каза на руснака да се отърве от Махмуд — а, да, това беше името на лъжливия молла. Може би Негово височество го е изпратил там да тормози вас и саботьора, и го е изпратил на собствената му смърт, но Бог се намеси. Чух, че руснакът се съгласи да прати хора след тоя Махмуд.

— И откъде чу това? — попита непринудено Азадех. Айша нервно придърпа чадора си и коленичи на ръба на ваната.

— Това място е като пчелна пита, пълно е с дупки за подслушване и шпионки, Азадех. Той… Негово височество нямаше доверие никому, шпионираше всички, дори мен. Аз мисля, че трябва да бъдем приятелки, съюзнички, ти и аз, ние сме беззащитни — дори и ти, а може би ти повече от всички нас, и ако не си помагаме една на друга, всички сме загубени. Аз мога да ти помогна, да те защитя. — По челото й бяха избили капчици пот. — Само те моля да защитиш сина ми, моля те. А аз ще защитя теб.

— Разбира се, че трябва да бъдем приятелки — отвърна Азадех Не вярваше, че я грози някаква заплаха, но бе заинтригувана да узнае тайните на двореца. — Ще ми покажеш ли тези тайни места, ще ми кажеш ли какво знаещ?

— О, да, да, ще то направя. — Лицето на момичето светна. — Ще ти покажа всичко и двете години ще минат бързо. Да, ще бъдем приятелки.