Читать «Вихрушка» онлайн - страница 53

— САВАК — прошепна някакъв едва виждащ се мъж и си плю на петите.

Ракоци се спусна към изхода, грабна оръжието си.

— Настояваме за помощта ви, капитане. Не забравяйте! — И изчезна в нощта.

Азадех влезе в дневната. Стискаше пушката, лицето й беше бяло като платно.

— Какво ти каза той за самолетоносача? Не можах да го разбера.

Ерики й разказа и тя ахна.

— Това означава война, Ерики!

— Да, ако стане. — Той се облече. — Стой тук. — Излезе и затвори вратата. Виждаше светлините на приближаващи се коли — летяха по черния път, който съединяваше базата с шосето между Табриз и Техеран. Щом очите му свикнаха със светлината, той можа да различи две коли и един военен камион. След секунда водещата кола спря, другата също и от тях наскачаха войници и полиция.

— А, капитан Йоконен, добър вечер — поздрави слезлият от първата кола офицер. — Чухме, че някакви революционери били тук, комунисти от Туде може би. Получихме съобщение, че е имало стрелба. — Говореше на перфектен английски. — Добре ли е Нейно Височество? Някакви проблеми?

— Не, засега не, благодаря ви, полковник Мазарди. — Ерики го познаваше доста добре. Офицерът беше братовчед на Азадех и шеф на полицията в района. „Но САВАК? Това вече е друго — помисли си той неспокойно! — Дори да е от САВАК, не искам и да знам.“ — Заповядай, влез.

Азадех беше доволна да види братовчед си, благодари му, че е дошъл, и двамата му разказаха какво се бе случило.

— Значи руснакът се казва Ракоци, Фьодор Ракоци? — попита братовчедът Мазарди.

— Да, но това очевидно беше лъжа — отвърна Ерики. — Сигурно е от КГБ.

— И въобще не спомена защо искат да посетят лагерите?

— Не.

Полковникът се замисли за момент, после въздъхна.

— Значи моллата Махмуд иска да лети, а? Глупаво от страна на божи човек. Да лети! Много е опасно, особено ако е ислямски марксист — какво светотатство! Летящи хеликоптери, може лесно да паднеш, така са ми казвали. Може би ще трябва да го уредим. Не се тревожете, скоро ще набутаме тази разбунила се сган обратно във въшливите им дупки. Скоро Бахтияр ще ни нареди да озаптим тези кучета. И подстрекателя Хомейни. Трябва бързо да обуздаем този предател. Французите трябваше да му надянат намордник веднага щом влезе във Франция. Нерешителни глупаци! Глупаци! Но те винаги са били нерешителни, бъркат се, където не им е работата и са против нас. Французите винаги са завиждали на Иран. — Той стана. — Съобщете ни, когато хеликоптерът ви бъде годен за летене. Каквото и да стане, ще дойдем пак след два дни, точно преди зазоряване. Да се надяваме, че моллата и неговите приятели, особено руснакът, ще се върнат.

Мазарди си тръгна. Ерики сложи чайника да загрее вода за кафе и каза замислено:

— Азадех, приготви багаж за един ден. Тя го погледна втрещено.

— Какво?

— Ще вземем колата и ще отидем в Техеран. Тръгваме след няколко минути.

— Няма нужда, Ерики.

— Ако хеликоптерът беше в състояние да лети, щяхме да вземем него, но не може.