Читать «Вихрушка» онлайн - страница 50

Бунгалото на Ерики: 11,23 вечерта.

Когато на вратата се почука, двамата седяха един срещу друг на масата в голямата стая на бунгалото. Ерики нареди на Азадех да отиде в спалнята, но да остави вратата отворена, за да може да чува. Беше й дал пушката, с която ходеше на лов. „Използувай я без страх. Ако той влезе в спалнята, значи аз вече съм мъртъв“ — така й беше казал. Ножът му пуко беше в канията под колана, точно на кръста. Ножът пуко си беше нож като нож, оръжие на всички финландци. Смяташе се за нещастие — а и беше опасно, да не го носи човек. Във Финландия беше забранено да го носиш открито, можеше да се сметне за предизвикателство, но никой не излизаше без него в планината. Ерики Йоконен прецени ръста на мъжа.

— И така, капитане, извинете ме за нахлуването. — Мъжът беше тъмнокос, малко под метър и осемдесет, над тридесетгодишен, с лице, загрубяло от ветровете, тъмни очи и славяно-монголска кръв, наследена кой знае откъде. — Казвам се Фьодор Ракоци.

— Ракоци е име на унгарски революционер — отвърна Ерики рязко. — А от акцента личи, че сте грузинец. Ракоци не е грузинска фамилия. Какво е истинското ви име — и званието ви в КГБ?

Мъжът се засмя.

— Вярно е, че акцентът ми е грузински и съм руснак от Грузия, от Тбилиси. Дядо ми е дошъл от Унгария, но не е родственик на революционера, който някога е станал принц на Трансилвания. Нито пък е бил мюсюлманин, както баща ми и аз. Ето виждате ли, и двамата знаем по малко от историята, да благодарим на Бога — каза той със задоволство. — Аз съм инженер на ирано-съветския тръбопровод за природен газ, на база точно над границата, в Астара, на Каспийско море, и съм поддръжник на Иран и Хомейни, Господ да го благослови, и противник на шаха и американците.

Беше доволен, че му бяха дали сведения за Ерики Йоконен. Част от легендата му беше вярна. Той наистина беше от Грузия, от Тбилиси, но не бе мюсюлманин, нито пък името му бе Ракоци. Истинското му име беше Игор Мжитрик, капитан от КГБ, специалист, прикрепен към 116-а военновъздушна дивизия, разположена непосредствено по границата северно от Табриз. Беше един от стотиците законспирирани агенти, внедрени в северен Иран от месеци и действуващи сега почти свободно. Беше тридесет и четири годишен, офицер от КГБ също като баща си и беше служил шест месеца в Азербайджан. Английският му бе добър, говореше фарси и турски гладко и въпреки че не можеше да лети, знаеше много за хеликоптерите, които непосредствено поддържаха неговата дивизия.

— Колкото до званието ми — допълни той благо, — то е „приятел“. Ние, руснаците, сме добри приятели на финландците, нали?

— Да, да, истина е. Руснаците — да, комунистите — не. Съветите не са приятели. Царска Русия ни беше приятел в миналото, да, когато бяхме херцогство на Русия. Атеистична Съветска Русия беше приятелски настроена след 1917, когато станахме независими. Сега Съветска Русия също е приятел. Да, сега. Но не и през тридесет и девета. Не и по времето на Зимната война. Не, не и тогава.