Читать «Вихрушка» онлайн - страница 12

— Страхотно пътуване, нали? — каза Андрю Гавалан щастливо. Беше висок мъж, силен и много стегнат за шестдесет и четирите си години. Измъкна се ловко от спасителната жилетка, изтръска дъжда от яката си и се качи в колата след другия мъж.

— Хеликоптерът е чудесен, отговаря на всичко, което твърдят производителите. Казах ли ти, че ние сме първите външни хора, които правят изпитателен полет с него?

— Първи или последни е все едно за мен. Мисля, че друсаше ужасно и беше страхотно шумно — отговори Линбар Струан раздразнено, борейки се със спасителната жилетка. Той беше петдесетгодишен, с жълтеникаво червена коса и синеок, беше президент на „Струан“, огромния конгломерат, базиран в Хонконг и известен под името „Ноубъл Хаус“, който тайно владееше контролния пакет в „С-Г Хеликоптърс“. — Все пак мисля, че това, което влагаме в този хеликоптер, е твърде много. Прекалено много.

— Х–63 е икономически най-доброто, което можем да получим. Той е идеален за Северно море, Иран и навсякъде, където имаме големи товари, особено за Иран — каза Гавалан търпеливо. Не искаше омразата му към Линбар да развали идеално протеклия изпитателен полет. — Поръчал съм шест.

— Все още не съм одобрил покупката — избухна Линбар.

— Твоето одобрение не е необходимо — заяви Гавалан и кафявите му очи станаха по-сурови. — Аз съм член на вътрешния съвет на Струанови, ти и вътрешният съвет одобрихте покупката миналата година в зависимост от изпитателния полет и ако аз я препоръчам, и…

— Още не си я препоръчал!

— Сега го правя и точка по въпроса! — Гавалан му се усмихна любезно и се облегна на седалката. — Ще имаш договорите на събранието на Съвета на директорите след три седмици.

— Амбициите ти нямат край, нали, Андрю?

— Не съм заплаха за теб, Линбар, хайде да…

— Съгласен съм. — Линбар взе сърдито интеркома, за да говори с шофьора от другата страна на непроницаемата стъклена преграда. — Джон, остави господин Гавалан в офиса, после продължи към замъка Ейвисярд.

Колата веднага тръгна към триетажната сграда на офиса от другата страна на хангарите.

— Как е Ейвисярд? — попита Гавалан небрежно.

— По-добре, отколкото по твое време. Жалко, че ти и Морийн не бяхте поканени за Коледа… Може би следващата година. — Устните на Линбар се изкривиха. — Да, Ейвисярд е много по-добре. — Той погледна през прозореца и махна с палец към един от хеликоптерите. — И ще е по-добре да не се провалиш с това. Или с нещо друго.

Лицето на Гавалан се стегна: подигравката с жена му се плъзна под постоянната му защитна обвивка.

— Като говорим за провали, какво става с твоите катастрофирали инвестиции в Южна Америка, с глупавите ти разправии с „Тода Шипинг“ за танкерната флотилия, какво ще кажеш за загубата на договора за хонконгския тунел срещу „Пар-Кон/Тода“, за предателството срещу старите ни приятели в Хонконг чрез манипулирането на акции.