Читать «Вихрушка» онлайн - страница 108

— Съжалявам, че ви прекъснах, сър — каза той и му подаде една от слушалките.

— Хвана ли го, Уилямс? Чудесно! Резултатът е седемнайсет равни!

— За съжаление не успях, сър. Линията още е заета… Помислих обаче, че ще пожелаете да говорите… Може би е важно, обажда се сър Иън Дънрос.

Разочарованието изчезна от лицето на Гавалан и той пое слушалката. Уилямс излезе и затвори вратата.

— Иън, каква изненада! Радвам се да те чуя.

— Здрасти, Анди. Говори малко по-високо, ако обичаш, обаждам ти се от Шанхай.

— Така ли? Аз те чувам отлично. Мислех, че си в Япония. Как са работите?

— Отлично, по-добре от очакванията ми. Слушай, трябва да бъда кратък. Имам сигнали, че тайпанът иска да спечели нещичко във финансово отношение, а „Струан“ тази година е добре. Как вървят нещата в Иран?

— Всички са на мнение, че ще настъпи спокойствие, Иън. Мак контролира положението, доколкото това е възможно. Обещаха ни всички контракти на „Гърни“, така че не само ще вържем двата края, но и ще спечелим добри пари, ако е рекъл Господ.

— Трябва да слушаш внимателно какво ще рече Господ, Анди.

Доброто настроение на Гавалан се изпари. Вече няколко пъти старият му приятел го беше снабдявал с информация и предупреждения, които впоследствие се оказваха смайващо точни. Така и не разбра откъде и от кого получава своята информация Дънрос, но почти никога не грешеше.

— Непременно ще го направя.

— И още нещо. Току-що научих, че се планира тайно разместване на високо ниво, най-вероятно в правителството. То ще засегне ръководството и финансирането на „Импириъл Еър“ и може би ще се отрази на твоята дейност.

Гавалан се поколеба. „Импириъл Еър“ притежаваше компанията „Импириъл Хеликоптърс“, негов основен конкурент в района на Северно море.

— Не зная, Иън — каза той. — Най-вероятно става въпрос за усвояване парите на данъкоплатците, но положително имат нужда и от реорганизация в ръководството — ние ги бием през ръцете навсякъде, където ги срещнем. Далеч напред сме в сигурността на полетите, оборудването и тръжните условия. Между другото, поръчах шест нови Х–63.

— Тайпанът знае ли?

— Едва не му се скъса дебелото черво, като разбра! — Отсреща долетя познатият смях и Гавалан за момент си представи, че отново е в Хонконг, тайпанът е Дънрос, а животът е бурен, но пълен с вълнения. Кати още си беше Кати, а от болестта й нямаше следа. Господи, колко хубаво беше в онези дни! — Гавалан въздъхна и отново се върна в настоящето.

— Всичко свързано с „Импириъл“ е важно — добави в слушалката той. — Незабавно ще извърша необходимите проверки. Другите новини за бизнеса тук са добри, на следващото заседание на съвета имам намерението да обявя новите ни договори с „Екс Текс“. „Струан“ не е в опасност, нали?

Отсреща отново се разнесе познатият смях.

— „Ноубъл Хаус“ винаги е в опасност, момче. Сега трябва да бягам, обадих ти се просто да те уведомя за това, което зная. Целувки на Морийн.

— Предай моите на Пенелоуп. Кога ще те видя?

— Скоро. Ще се обадя, когато мога, поздрави Мак, като го видиш. Довиждане.