Читать «Вихрушка» онлайн - страница 105

Джеймс Клавел

— Пророкът, да е свято името му, е очертал точните линии на поведение между приятели и врагове. Кучетата не са нито приятели, нито врагове. Ние сме хора.

Йемени се изчерви, завъртя се на токове и излезе. Старк избърса потта от лицето си, поотри длани в панталоните си.

— Хайде да идем да видим какво иска Киаби, Руди.

Последваха Йемени през пистата, на крачка зад тях вървеше охраната. Нощта беше ясна и тиха, въздухът — кристалночист, особено след спарената кабинка на фургона.

— Какво се разправяхте? — попита Руди.

Старк му обясни накратко, но умът му беше другаде.

Много му се искаше да е в Ковис, заедно с Мануела. Остави я там просто защото му се струваше, че в Ковис е по-спокойно от Техеран. „Скоро ще те измъкна оттук“ — обеща й преди полета той. „Тук съм на сигурно място, скъпи — отвърна му тя. — Имам много свободно време, а и децата са добре в Лъбок. Тръгнах от Англия чак като получих съобщение, че са пристигнали благополучно у дома. А ти знаеш, че дядо Старк няма да позволи и косъм да падне от главите им.“ „За децата съм спокоен, но искам и ти да напуснеш Иран при първа възможност.“

Руди го попита нещо и той извърна глава.

— За какви хора спомена на онзи? — повтори въпроса си Руди.

— Имах предвид народите от Библията — християни и евреи — отвърна Старк. Питаше се как да вдигне хеликоптера си да го закара обратно в Ковис. — Мохамед е признавал за свещени както Библията, така и предшественика на Корана — еврейската Тора. Много от техните положения са залегнали и в самия Коран. Повечето учени, имам предвид нашите учени, мислят, че той просто е преписал Библията, макар че според мюсюлманската легенда Мохамед е бил абсолютно неграмотен. Знаел е наизуст целия коран, представяш ли си? Други са го записали на хартия, много години след смъртта му. Казват, че на арабски звучал като истинска поезия.

Пред тях изникна фургонът с канцелариите, отпред пушеха въоръжени бунтовници. Старк беше доволен от начина, по който се справи с Йемени, от начина, по който цял ден се справяше и с моллата Хусаин. Беше кацал петнадесет пъти, чакаше край петролните сонди, докато моллата вербуваше работниците за каузата на Хомейни. Всяка минута можеха да се появят войници или полицаи от САВАК. В сравнение с моллата Йемени беше жалък страхливец.

В канцеларията седяха Затаки и двама молли. Над радиостанцията се беше привел Джахан, радистът на компанията. Затаки се беше разположил зад бюрото на Руди. Малката канцелария, обикновено безупречно подредена, сега тънеше в безпорядък. Навсякъде бяха пръснати папки, листове хартия се валяха по пода, сред тях имаше фасове и остатъци от храна — ориз и козе месо. Въздухът тежеше от миризмата на лошокачествен тютюн.

— Господи, каква свинщина! — извика на немски Руди, за миг поддал се на яростта си.

— Млък! — изрева Затаки, после се владя и вече по-тихо добави: — Война е, трябва да се претърсва… Изпратете някой от хората ви да почисти. На Киаби няма да казвате нищо за нас. Ще се държите нормално и ще следвате нашите инструкции. Ще ме гледате в лицето, ясно ли е, капитане?