Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 74

Уго не беше на себе си. Убеждавах го, че няма нищо срамно в това едно ново евангелие да застане на пиедестала до плащаницата — в крайна сметка и двете бяха древни реликви, и двете отвеждаха назад във времето, до Йерусалим през първи век. Но се увлякох във въодушевлението си по „Диатесарон“. Уго се подразни. Изръмжа, че това не е ново евангелие и че аз явно не схващам дълга на изложбата не само да реабилитира плащаницата, но и да покаже на света къде ѝ е мястото в йерархията на християнските свещени документи.

— Евангелията не са написани от Исус — сряза ме той. — Те не са свидетелства на Христос за самия него. Само плащаницата има тази чест. Затова, ако всяка църква на Земята притежава копие от евангелията, тогава всяка църква би трябвало да притежава и изображение на плащаницата, което да се почита повече от евангелията. Учудваш ме, отец Алекс. Оскърбление към Бог е да допускаш второразредно евангелие — човешко дело — да се почита наравно с дар от нашия Христос.

Разбрах, че е като парализиран от тази идея. Че е ужасен от себе си, задето е допуснал това предателство към плащаницата. Едва тогава проумях бащинското му покровителствено отношение към нея. И макар да не се чувствах по същия начин, можех да разбера силата на тази емоция. За жалост, тя разкри едно качество на Уго, което дотогава не бях забелязал. В неговите очи моето въодушевление във връзка с „Диатесарон“ ме превръщаше в предател. Затова един ден той се приближи до мен в столовата и ме сграбчи за расото.

— Ако не ми беше извил ръцете да разкажем на вуйчо ти за ръкописа — изръмжа той, — всичко това нямаше да се случи.

— Правилно постъпихме — уверих го аз.

Но той ми обърна гръб и заяви:

— Мисля, че не можем повече да работим заедно. Ще намеря някой друг да ми разяснява евангелията.

Натъкнах се на тях случайно — учител и ученик, приведени над Библията в една уединена читалня до залата за ръкописи. Новият преподавател на Уго беше грохнал свещеник на име Попа, който говореше с акцент и носеше източно расо. Не го познавах. Попа е румънско име, а в Рим има петдесет хиляди румънци. Просто допуснах, че е източен католик. Но се оказа, че греша. Беше православен. И познавач на евангелията, което променяше всичко.

— Моля ви, отче — чух Уго да казва, — трябва да стигнем до погребението. До плащаницата. Знам, че тези ранни моменти са важни, но аз се интересувам от нея.

— Не разбирате ли, че двете са свързани? — отговори Попа. — Раждането на Исус е предвестник на възраждането му, на неговото Възкресение. Богослужението и Отците на Църквата са единодушни, че…