Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 71

За пръв път след смъртта на Уго ме обзема усещането, че причината за нея може да се окаже съкрушително позната. Реликвите са взривоопасни за отношенията между църквите. Йоан Павел неведнъж се опитва да омиротвори православните, като връща мощите на светци, които католиците уж били откраднали. Но ако съм прав за откритието на Уго, съществува вероятност то да породи боричкане за правото на притежание на най-прочутата ни реликва и да подхрани отколешното недоволство на православните, че католиците са тирани, че се натрапваме, където не ни е мястото, и вземаме онова, което не ни принадлежи. Че мисионерите, покръстили православните в източни католици, просто са вървели по стъпките на онези кръстоносци, които са откраднали плащаницата и „Диатесарон“. И мисионерите като кръстоносците са захранвали огромната гладна паст на Рим. Някои католици със сигурност са били против оповестяването на такова откритие. Особено на представянето му в папските музеи.

Може би е имало причина Уго да ми разкаже различна история: твърдеше, че „Диатесарон“ е пристигнал във Ватикана заедно с анатемосани ръкописи от египетски манастир. Сега се питам дали тази история — както онази за неговата първа среща със Симон в пустинята — не е целяла да ме държи на разстояние, далече от следите на мъчителна истина, която не е бил сигурен дали мога да приема.

Затварям дневника на Уго и го пъхам в расото си. Долу, на пейка в малкия вътрешен двор на хотела, седи сам източнокатолически свещеник. Трима римокатолици, увлечени в разговор, минават, без да му обърнат повече внимание, отколкото на растенията в саксиите. Наблюдавам го известно време, после затварям прозореца. Спомням си как е влязъл взломаджията в апартамента на Уго и затварям капаците на прозорците. Пускам Радио Уно, където повтарят вчерашния футболен мач за Суперкупата. След това се пъхам на тясното местенце, което Петрос ми е оставил от едната страна на леглото, затварям очи и се потапям в потока от познати гласове и ритми. Старая се да потисна усещането, че изведнъж всичко ми се струва несвойствено. Че съм се превърнал в чужденец в собствения си дом.

* * *

Посред нощ ме събужда писък. Петрос е седнал в леглото и се взира в мрака.

— Какво? — крясвам. — Какво има?

Чувам шум. Не разбирам от какво е.

— Той е тук! — провиква се Петрос. — Той е тук!

Придърпвам го към гърдите си, за да го защитя. Размахвам другата си ръка в мрака.

— Къде?

— Видях лицето му! Видях го!

Шумът идва иззад вратата. От другата стая.

— Шшшт — прошепвам и притискам Петрос в обятията си.

Капаците на прозорците още са затворени.