Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 55

Иън Колдуел

Цензурирани бяха местата с погребалните благовония, плащаницата, човека на име Никодим, и — най-странното от всичко — думата „иудейски“. Единственото неизвестно беше дали думата, с която е назовано погребалното платно, ще бъде в единствено или в множествено число: три от четирите евангелия го наричат „плащаница“; а четвъртото използва думата „повивки“, в множествено число. Хрумваше ми едно-единствено нещо, което свързваше цензурираните думи.

— Уго — прошепнах, — имаш ли представа колко древен е този ръкопис?

— От четвърти-пети век според мен — каза той. Поклатих глава.

— Според мен е по-стар.

По лицето му пробяга нервна усмивка.

— Колко по-стар?

Постарах се да овладея треперенето на ръцете си.

— Никодим е споменат само в Евангелието от Йоан. Както и погребалните благовония. И думата „иудейски“ в последното изречение. Цензорът е премахнал единствено фразите от Йоан.

— Какво ни показва това?

— Имало е християнска секта, която настоявала Евангелието от Йоан да бъде отхвърлено. Членовете ѝ са се наричали алоги. Мисля, че те са цензурирали ръкописа.

— Това хубаво ли е или лошо? — попита той.

— Алогите са съществували в края на първи век. Този текст вероятно е най-старият пълен евангелски ръкопис на света.

Уго се оклюма.

— Значи думата, която са заличили, е била „повивки“. Използва я Йоан. — Но после осъзна какво съм казал. — Извинявай, би ли повторил?

— Този текст вероятно е най-старият…

Едва тогава, когато ме прекъсна, разбрах колко силна и натрапчива е неговата фикс идея.

— Не. Преди това. Ти каза, че тези хора са искали да отхвърлят Евангелието от Йоан. Защо?

— Защото алогите са знаели, че то не е като другите евангелия. По-теологично е. По-слабо исторично.

— Как така по-слабо исторично?

— Сложно е, Уго, но…

— Йоан казва „повивки“, но другите три евангелия казват „плащаница“. Да не искаш да кажеш, че Йоан не е достоверен?

— Уго, трябва да съобщим на кардинала за тази книга. Не може да остане скрита тук, долу.

— Отговори ми! Ако не може да се вярва на Йоан, значи целият евангелски разказ за плащаницата ще се промени, прав ли съм?

Поколебах се.

— Възможно е, но не е толкова просто. Има си правила. Прочитът на евангелията изисква подготовка.

— Добре. Тогава ме научи на правилата.

Вдигнах ръка в опит да го накарам да забави темпото.

— Обещай ми, че този ръкопис ще остане невредим.

Той въздъхна.

— Отче, естествено, че ще остане невредим. Но аз го намерих. Тази книга ми трябва. И няма да допусна невротичните и свръхзагрижени библиотекари да ми я отнемат. Знаеш, че те просто…

Изведнъж той млъкна, наклони глава към стоманената врата и тревожно впери поглед в нея.