Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 45

— Искаш ли нещо за пиене? — пита той Петрос сега, успявайки да раздвижи и двете половини на устата си. — Имаме портокалов сок.

Лицето на Петрос грейва и той скача от скута на вуйчо, за да последва Диего в кухнята.

— Надявам се, че през нощта не е имало повече инциденти, нали? — казва Лучио, снижавайки глас.

Въпросът звучи по-скоро като проява на вежливост. В тази страна нищо не се случва без неговото знание.

— Не, повече не — отговарям.

Симон обаче се намесва:

— Жандармерията не разполага с нищо — казва той остро. — А през това време Алекс и Петрос дори не могат да нощуват под собствения си покрив.

Тонът му ме изненадва.

Лучио го измерва с неодобрителен поглед.

— Александрос и Петрос се добре дошли да отседнат под този покрив. Освен това грешиш — преди двайсет и пет минути ми се обадиха от жандармерията, за да ми съобщят, че са засекли човек на записите от охранителните камери.

— Чудесна новина, вуйчо — обаждам се.

— Кога ще разполагат с нещо конкретно? — пита Симон.

— Сигурен съм, че действат максимално бързо — отговаря Лучио. — А междувременно какво можете да ми кажете за всичко това?

Поглеждам към Симон.

— Днес сутринта открихме в апартамента ми неща, които подсказват, че двата… инцидента… са свързани.

Лучио коригира ъгъла, под който лежи една писалка върху бюрото му.

— Жандармерията разследва същата възможност. Тя определено буди тревога. Казахте ли им какво сте открили?

— Още не.

— Ще ги помоля незабавно да се свържат с теб. — Той отново се обръща към Симон. — Има ли още нещо, което трябва да знам?

Брат ми клати глава. Лучио се начумерва.

— Какво изобщо си търсил в Кастел Гандолфо?

— Уго ми се обади и помоли за помощ.

— Как отиде там?

— С шофьор от автомобилната служба.

Лучио цъка с език. Автомобилната служба му е подчинена, но обикновените свещеници нямат право да я ползват, а от племенника на шефа се очаква да бъде безукорен.

— Вуйчо, чувал ли си някой да е успял да мине през портата на Кастел Гандолфо? — питам. — Или тук?

— Категорично не.

— Откъде някой ще знае номера на апартамента ни?

— Щях да попитам същото.

През отворената врата виждам как Диего поднася на Петрос портокалов сок в кристална чаша. Петрос се дръпва уплашено, защото миналата година строши една тук. Монахините половин час събираха стъкълцата, застанали на колене. Ядосано измервам Диего с поглед, задето не си спомня.