Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 206

— Прав сте, Ваше високопреосвещенство.

— Това е темата, която ще обсъждам.

Напрягам се на мястото си. Съдиите се споглеждат.

— Ваше високопреосвещенство… — подема председателят на съда.

— И по-конкретно, ще обясня каква проява на неблагодарност е арестът на племенника ми, след като той рискува собствената си кариера и свещеническия си сан, а дори отказва да говори в своя защита, само и само да служи на Светия отец, който в замяна го третира като престъпник.

Замръзвам. Минято е забол поглед в масата, не може да гледа това самоубийство. Лучио е дошъл тук, за да обяви война на папата.

Но̀вак се обажда тихо и категорично:

— Ваше високопреосвещенство, моля да премислите думите си.

Лучио отвръща със смайващо оскърбление — отговаря на Но̀вак, застанал с гръб към него.

— Отричате ли го? — пита той.

— Ваше високопреосвещенство — отговаря Но̀вак, — нямаше да сме тук, ако племенникът ви беше казал истината.

Най-сетне Лучио се обръща. Двамата са почти лице в лице: кардиналът на свидетелското място и архиепископът на първия ред. Облечен в царствено алено и изпънал гръб, Лучио не оставя и сянка на съмнение кой е петелът и кой — кокошката.

— Вие го направихте папски пратеник — казва вуйчо ми. — Вие тайно го ръкоположихте като епископ. И допускате подобно отношение към него? Изоставихте го да страда така?

Буца засяда в гърлото ми. Епископ. Тайно. Брат ми е епископ.

— Моят племенник сам постигна онова, което целият Секретариат не успя — продължава Лучио. — И вие го съдите заради това?

Тонът на архиепископ Но̀вак не се променя. Не се повишава, не се извисява. Имал си е вземане-даване с всеки кардинал на планетата. Отговорът му се състои от пет думи:

— Вашият племенник ли уби Ногара?

— Не — отговаря дрезгаво Лучио.

— Сигурен ли сте?

Вуйчо вдига ръка във въздуха, изпънал обвинително пръст. Гласът му се напряга. Изведнъж проумявам, че не всичко е толкова ясно, колкото съм си представял.

— Ако го е убил — кипва Лучио, — направил го е заради вас.

До мен Минято ахва невярващо. Но̀вак е спокоен като свещеник, приемащ изповед.

— За да скрие откритието му?

Лучио до такава степен е в плен на емоциите, че не може да намери думи, с които да отговори.

— Моля ви — казва Но̀вак, — разкажете ни за плащаницата.

Лучио клати глава.

— Не и преди племенникът ми да бъде освободен и обвиненията да бъдат свалени.

— Ваше високопреосвещенство, това е невъзможно. Светият отец трябва да научи истината.

— Истината ли? — изревава Лучио и вдига ръце. — Вие карате шофьорите ми да се закълнат, че ще пазят тайна. Вие забранявате показания. Вие укривате доказателства. Така ли търсите истината?

Но̀вак отговаря невъзмутимо:

— Без тези предпазни мерки днешната изложба нямаше да бъде възможна. Знаете в колко трудно положение се оказахме.

— Заради православните свещеници, които поканихте!

За пръв път по лицето на архиепископ Но̀вак пробягва тревожна тръпка.

— Това е предсмъртното желание на Светия отец. Воден е от най-добри намерения.