Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 89

— Нарича се стеганография. Като да напишеш послание със симпатично мастило — идеята е никой да не знае, че съществува. Франческо е комбинирал криптография и стеганография. Скрил гатанките в нормална на вид история, където няма да бият на очи. После използвал гатанките, за да създаде метод за шифроване, та посланието му да се разчита още по-трудно. В случая трябва само да преброиш колко букви има в думата cornuta — седем — после да четеш всяка седма буква от текста. Не е чак толкова различно от предишния метод — да четеш първата буква на всяка глава. Въпросът е само да знаеш по колко да прескачаш.

— И стана ли? Всяка седма буква от книгата?

Пол поклати глава.

— Не цялата книга. Само част. И отначало не излизаше нищо. Само безсмислици. Проблемът е да откриеш откъде да започнеш. Ако четеш всяка седма буква, започвайки от първата, получаваш съвсем различен резултат от онзи, при който си започнал с втората. Точно тук пак идва на помощ отговорът на гатанката.

Той извади от купчината нов лист с фотокопие на оригинална страница от „Хипнеротомахия“.

— Ето тук, насред главата в самия текст е изписана думата cornuta. Ако започнеш с буквата С и записваш всяка седма буква от следващите три глави, така ще получиш открития текст на Франческо. Оригиналът беше на латински, но аз го преведох. — Той ми подаде още един лист. — Виж.

„Любезни читателю, изминалата година бе най-мъчителната в моя живот. Откъснат от семейството си, намирах утеха само в добруването на човешкия род, и докато пътешествах по вода, видях колко изопачено може да бъде това добруване. Ако са верни думите на Пико, че в човека се крият всички възможности, че той е велико чудо, както твърди Хермес Трисмегист, то къде е доказателството? От едната страна ме обкръжават алчни и невежи люде, които се надяват да спечелят нещо, като ме следват, а от другата — завистливи и лицемерно набожни, които се надяват да спечелят от моята гибел.

Но ти, читателю, си верен на онуй, в което вярвам, инак нямаше да намериш укритото тук от мен. Не си от ония, що унищожават в името Божие, тъй като моят текст е техен противник, а те са мои врагове. Пътувах надлъж и шир, търсейки вместилище за тайната си, начин да я опазя от времето. Римлянин по рождение, аз израснах в град, построен за вечността. Стените и мостовете на императорите все още стоят на място след хиляда години, а словата на древните ми сънародници днес се множат под печатните преси на Алдус и неговите колеги. Вдъхновен от тия творци на древния свят, аз избрах същите вместилища: книга и величаво каменно здание. Днес те приютяват онуй, що ще дам и на теб, читателю, ако съумееш да разбереш мисълта ми.

За да узнаеш каквото желая да кажа, трябва да познаваш света както го знаехме ние — ние, които го изучавахме повече от всички други свои съвременници. Трябва да се докажеш като поклонник на мъдростта и човешките възможности, та да разбера, че не си враг. Защото злото е на свобода и дори ние, властните на деня, се боим от него.

Прочее, продължавай, читателю. Упорствай мъдро да откриеш моята мисъл. Пътешествието на Полифил става все по-трудно, както и моето, но имам още много за казване.“