Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 32

— Мисис Локхарт — долита отнейде заглъхващият глас на Бил. — Довиждане.

— Наистина ли е дневникът? — питам аз веднага след излизането на Стийн.

— Само слушай — отвръща Пол.

Той отново забива поглед в малката книжка и започва да чете на глас. Отначало преводът върви колебливо. Пол се бори с лигурийския диалект — езика на Колумбова Генуа — с примес на френски думи. Но постепенно ритъмът става по-равномерен.

— Силно вълнение снощи. Един кораб… разбит на брега. Изхвърлени акули на пясъка, една от тях много голяма. Френските моряци обикалят бардаците. Мавритански… корсар… забелязан в близки води.

Той прелиства няколко страници, четейки напосоки.

— Чудесен ден. Мария се възстановява. Лекарят казва, че урината й изглеждала по-добре. Проклет скъпчия! Билкарят… казва, че би я лекувал два пъти по-евтино. И двойно по-бързо! — Пол млъква за миг и се взира в страницата. — Прилеповият тор — продължава той — лекува всичко.

— Какво общо има това с „Хипнеротомахия“? — прекъсвам го аз.

Но той продължава да прелиства.

— Снощи един венециански капитан пи прекалено много и взе да се хвали. Нашата слабост при Форново. Старото поражение в Портофино. Мъжете го отмъкнаха в… корабостроителницата… и го провесиха на една мачта. Тази сутрин още виси там.

Преди да повторя въпроса си, очите на Пол се разширяват.

— Снощи пак дойде същият човек от Рим — чете той. — Облечен по-богато и от херцог. Никой не знае по каква работа идва. Защо е дошъл? Питам другите. Онези, които знаят нещо, не искат да говорят. Носи се слух, че щял да дойде негов кораб. Бил дошъл да се погрижи за безопасното му пристигане.

Аз се привеждам напред. Пол прелиства и продължава да чете.

— Какво може да е толкова важно, та подобен човек да идва лично да се погрижи? Какъв товар? Жени, казва пияницата Барбо. Турски робини, цял харем. Но аз съм виждал онзи мъж, наричан от слугите си маестро Колона, а от приятелите си брат Колона: той е благородник. Виждал съм и какво има в очите му. Не желание. Страх. Той прилича на вълк, който е видял тигър.

Пол млъква и се вглежда в думите. Къри неведнъж му е повтарял последната фраза. Дори и аз я разпознавам. Вълк, който е видял тигър.

Грубата кожена корица се затваря между дланите на Пол. Из въздуха се носи солен мирис.

— Момчета — долита откъм преддверието безплътен глас. — Времето ви изтече.

— Идваме, мисис Локхарт.

Пол бързо се захваща да омотае книгата отново в платното.

— А сега какво? — питам аз.

— Трябва да покажем това на Ричард — казва той и пъхва вързопчето под ризата, взета назаем от Кати.

— Тази вечер ли?

Докато излизаме, мисис Локхарт промърморва нещо, но не вдига глава.

— Ричард трябва да знае, че Бил е открил дневника — казва Пол и поглежда часовника си.

— Къде е той?

— В музея. Тази вечер има сбирка на музейните попечители.

Колебая се. Мислех, че Ричард Къри е в града да отпразнува завършването на дипломната работа на Пол.

— Утре ще празнуваме — казва той, досещайки се по изражението ми.

Дневникът се подава изпод ризата му — черно кожено ъгълче, омотано в платно. Нейде отгоре долита кънтящ глас, почти като зловещ кикот: