Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 202

В малкия картонен цилиндър имаше навита маслена картина. Разгънах я, като се запитах за миг дали Чарли не е полудял, та да ми купи оригинала. Но когато видях изображението върху платното, мисълта отлетя. Стилът беше твърде стар за американски художник от деветнайсети век. Беше твърде стар за който и да било американски художник. Картина на религиозна тема. От първата истинска епоха на европейската живопис.

Трудно е да се обясни какво чувства човек, когато държи миналото в ръцете си. Мирисът на това платно бе по-силен и по-сложен от всичко в Тексас, където дори виното и парите са млади. Следи от подобен мирис имаше в Принстън, може би в „Бръшляна“ и определено в най-старите зали на Насау Хол. Но тук миризмата бе много по-концентрирана — плътната, гъста миризма на векове в този малък цилиндър.

Платното беше зацапано и потъмняло, но постепенно различих какво е изобразено. На втори план се извисяваха статуи от древен Египет, обелиски, йероглифи и непознати монументи. На преден план стоеше мъж, пред когото всички останали се прекланяха. Виждайки цветно петънце, аз се вгледах по-отблизо. Дрехата на човека беше изрисувана по-пъстро от останалата сцена. Сияеше като дъга сред прашната пустиня. От години не бях мислил за този човек. Йосиф, висш сановник в Египет, се разкриваше пред своите братя, дошли да купуват жито — същите братя, които преди много години го захвърлили да умира. Йосиф, облякъл отново своята пъстра дреха.

По пиедесталите на статуите имаше три надписа. Първият гласеше:

CRESCEBAT AUTEM COTIDIE FAMES IN OMNI TERRA APERUITQUE IOSEPH UNIVERSA HORREA. И настана глад по цялата земя; тогава Йосиф отвори всички житници.

После:

FESTINAVITQUE QUIA COMMOTA FUERANT VISCERA EIUS SUPER FRATRE SUO ЕТ ERUMPEBANT LACRIMAE ЕТ INTROIENS CUBICULUM FLEVIT. Тогава Йосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче, па влезе във вътрешната стая и плака там.

Върху основата на третата статуя имаше само подпис с печатни букви: САНДРО ДИ МАРИАНО — по-известен с прякора, даден от по-големия му брат: Буренцето, или Ботичели. Според датата под името картината беше на повече от петстотин години.

Гледах тази реликва, която само още един чифт ръце бяха докосвали след деня, когато е била запечатана под земята. Никой хуманист не би устоял на нейната красота с тия езически статуи, омразни за Савонарола. Ето я, почти унищожена от времето, но все пак оцеляла по чудо, все още кипяща от живот под зацапаната повърхност. Жива след толкова време.

Когато ръцете ми се разтрепериха, аз я сложих на масата и отново бръкнах в контейнера да видя дали не съм пропуснал нещо. Писмо, бележка или поне символ. Но кутията беше празна. Адресът ми бе изписан грижливо. Друго нямаше. Само печати и пощенски код в ъгъла.