Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 112

Дойде януари и след първата гатанка на Колона се появи втора, после трета. Пол знаеше къде да ги търси, след като бе открил една закономерност в „Хипнеротомахия“: главите циклично нарастваха от пет или десет страници до двайсет, трийсет, дори четирийсет. Късите глави идваха по три-четири една след друга, дългите бяха по-самотни. Когато изобразихме графично данните, пролича, че дългите периоди на ниска интензивност се прекъсват от резки скокове в дължината на главите, създавайки визуален профил, който нарекохме „пулс на Хипнеротомахия“. Тази схема продължаваше до средата на книгата, след което започваше странна, монотонна последователност и нито една глава не надхвърляше единайсет страници.

Използвайки първия ни успех с Моисей и рогата, Пол бързо разбра какво означава това: всяка поява на самотна дълга глава поднасяше гатанка; след това решението на гатанката се използваше като ключ към следващата поредица от кратки глави и разкриваше новата част от посланието на Колона. Пол предположи, че втората половина от книгата вероятно е само пълнеж, както и встъпителните глави на първата — чиста заблуда за поддържане на представата за цялостно повествование в един разпокъсан текст.

Разделихме си работата. Пол търсеше гатанки в дългите глави, сетне ми ги прехвърляше за решаване. Първата, с която се сблъсках, гласеше: Коя е най-дребната хармония в една велика победа?

— Това ми напомня за Питагор — рече Кати, когато й разказах за гатанката. Бяхме седнали на кейк и горещ шоколад в кафе „Малък свят“. — Всичко при Питагор е хармония. Астрономия, добродетели, математика…

— Според мен е свързано с военното дело — възразих аз.

Доста дълго се бях ровил в библиотеката из ренесансовите съчинения по инженерни науки. В писмо до миланския херцог Леонардо твърдеше, че може да построи непробиваеми колесници — нещо като ренесансови танкове с преносими мортири и грамадни катапулти за използване при обсада. През онази епоха се сливаха философия и технология: възникваше математика на победата, система от пропорции за идеалната военна машина. Оставаше само една малка крачка от математиката до музиката.

На другата сутрин Кати ме събуди в седем и половина да потичаме преди лекцията й в девет.

— Военното дело не става — каза тя и се зае с разбор на гатанката както може да го направи само един студент по философия. — Въпросът се състои от две части: най-дребната хармония и великата победа. Великата победа може да означава какво ли не. Би трябвало да се съсредоточиш върху по-ясната половина. Най-дребната хармония има по-малко конкретни значения.

Докато минавахме покрай гарата западно от студентското градче, аз изсумтях, завиждайки на редките пътници, чакащи влака в осем без седемнайсет. Тичането и мисленето бяха неестествени деяния, докато слънцето още изгрява, и Кати знаеше, че мъглата в ума ми ще се разсее чак около пладне. Просто използваше случая да ме накаже, задето не взех Питагор на сериозно.