Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 6

— Не разбираш. Важно е. Хиляди животи са заложени на карта. Това е повече от твоята загуба. Много по-сериозно от загубата на стотица крале и хиляда бащи. Не си единствената, която страда. Нима мислиш, че съм се наслаждавал на хилядолетния престой в тъмницата? Да, използвах теб и баща ти да избягам. Нуждата ме мотивира — защитаваното от мен е много по-важно от всеки друг индивид. Сега прекрати тези глупости. Времето ни изтича.

— Толкова съм щастлива да не съм ти от полза — тя се подсмихна. — Не мога да върна обратно баща си, нито да те убия. Ти няма да позволиш да бъдеш заловен повторно. Това е истински подарък, възможността да ти се отплатя за онова, което ми отне.

Есрахаддон въздъхна и поклати глава:

— Не ме мразиш, Ариста. Вината е тази, която те разяжда — знанието, че за смъртта на баща ти си виновна, колкото и аз. Ала църквата е отговорна за всичко, организирайки бягството ми, което евентуално ще посочи наследника. Въведоха те в Гутария с пълното знание, че аз ще те използвам.

— Изчезвай! — Ариста скочи на крака с почервеняло лице. — Орин! Охрана!

Писарят успя да открехне вратата и надникна, ала бърз поглед от страна на Есрахаддон отново я затвори.

— Ще доведа помощ, Ваше Височество — долетя иззад вратата гласът на Орин.

— Трябва да си простиш, Ариста.

— Изчезвай! — изкрещя принцесата. Замахна с ръка и вратата се отвори рязко, едва не изхвърчайки от пантите си.

Есрахаддон се изправи и пое към вратата, добавяйки:

— Трябва да осъзнаеш, че си толкова отговорна за смъртта на баща си, колкото и аз.

Ариста затръшна вратата след него и опря гръб на нея. Вината не беше моя! — искаше да изкрещи, макар да знаеше, че това ще е лъжа. В годините след смъртта му се бе крила от истината, ала вече не можеше да го прави. Колкото и трудно да бе признанието, Есрахаддон беше прав.

* * *

Есрахаддон пристъпи на мрачния централен площад. Погледна назад и въздъхна. Наистина харесваше Ариста. Щеше му се да може да й разкрие всичко, ала рискът бе прекалено голям. Макар и свободен от Гутария, все още се страхуваше, че църквата го подслушва — не всяка негова дума, както когато бе затворен, ала Моуиндули умееше да слуша от разстояние. И съответно Есрахаддон трябваше да третира всички разговори като подслушвани. Едничка небрежност, само едно изтървано име, и всичко щеше да бъде изгубено.

Времето изтичаше, ала поне вече се бе убедил, че Ариста е станала цензар. Той бе посял семето и почвата се оказа плодородна. Бе започнал да подозира уменията й в утрото на Ратиборската битка, когато Ейдриън спомена, че дъждът не се очаквало да спре. Подозираше, че Ариста е направила магията, ключова за победата на националистите. Оттогава дочуваше слухове за необичайните сили на новата кметица. Ала едва когато бе разрушила заключващата му магия с леко махване на ръка, можа да се убеди, че Ариста разбира Изкуството.

Освен него и Аркадиус нямаше други човешки чародеи. Двамата бяха жалки представители. Аркадиус беше просто стар бездарник — от тези, които цензарите наричаха факуин — елфически термин за най-невежите магьосници: знание без талант. Факуините никога не успяваха да преминат от базираната на вещества алхимия в истинската, кинетична версия на Изкуството.