Читать «Авемпарта» онлайн - страница 16

— Някои от тях са.

— Като вас двамата.

Ейдриън се изсмя.

— Но вие имате чудесни дрехи и прелестни коне.

— Тя не е чак толкова специална.

— Никой в Далгрен освен лордът и рицарите му нямат коне, а вашите са толкова красиви. Много харесвам очите й — такива дълги мигли. Как се казва?

— Наричам я Мили по името на жена, която познавах някога. Тя имаше същия навик да не ме слуша.

— Мили е красиво име. А кобилата на Ройс?

Ейдриън се намръщи и го погледна.

— Не зная. Ройс, някога да си я кръщавал?

— За какво?

Ейдриън погледна Тракия, която му отвърна с ужасѐн поглед.

— Какво ще кажеш за… Люляк или Маргаритка? Не, почакай… Хризантема?

— Хризантема? — повтори Ейдриън. Колкото и да би било забавно Ройс да язди Хризантема, трябваше да изтъкне, че имената на цветя не са особено подходящи за дребната сива кобила на Ройс. — Ами Дребосъчка или Саждивка?

— Не! — смъмри го Тракия. — Бедното животно ще се чувства ужасно.

Ейдриън се изкикоти. Ройс не обръщаше внимание на разговора; изцъка с език, смушка коня си и избърза напред, за да направи път на приближаваща каруца, като остана там дори и след като се разминаха.

— А Лейди? — запита Тракия.

— Малко е високомерно, не мислиш ли? Тя не е точно скоклив кон за показ.

— Тогава ще я накара да се чувства по-добре. Ще й даде увереност.

Доближиха поток, където орлови нокти и малинови храсти увенчаваха гладките гранитни брегове с пролетна зеленина. От едната страна имаше воденица, чието колело скърцаше и капеше. Два квадратни прозореца, подобно тъмни очи създаваха впечатлението за каменно лице под островърхия дървен покрив. Ниска стена отделяше воденицата от пътя; върху нея си почиваше сиво-бяла котка. Тя лениво отвори зелените си очи и премигна насреща им. Когато се приближиха, котката прецени дистанцията като опасна и скочи от стената, стрелвайки се сред гъсталаците.

Конят на Ройс се изправи на задни крака и изцвили. Докато кобилата отстъпваше назад, Ройс изруга и стегна юздите, притискайки главата й надолу и принуждавайки я да се завърти напълно.

— Нелепо! — оплака се Ройс, щом конят бе напълно овладян. — Хилядапаундово животно ужасено от петпаундова котка; ще решиш, че е мишка.

— Мишка! Това е идеално! — извика Тракия, предизвиквайки ушите на Мили да се извият назад.

— Харесва ми — съгласи се Ейдриън.

— Богове — промърмори Ройс, клатейки глава, докато отново потегляше напред.

Докато се отправяха по̀ на север, именията се превръщаха във ферми, розовите храсти — в необработван жив плет, а разделящите ливадите огради отстъпиха на недисциплинирани дървета. Но Тракия продължаваше да изтъква забележителности, като невъобразимия лукс на покритите мостове и богато украсените карети, които все още изтрополяваха понякога край тях.

Пътят се изкачваше по-високо и скоро излязоха извън сенките. Земята прерастваше в обширни некултивирани полета с енчец, млечка и див салифан. В жегата ги преследваха жужащи цикади. Тракия най-сетне замлъкна и отпусна глава на гърба на Ейдриън. Той се притесни да не би момичето да заспи и да се прекатури, но тя от време на време се раздвижваше, за да пропъди някоя муха или да се огледа.