Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 192
Марк Олдън
Ди Палма прегърна Жан. После се усмихна на Бърлин. Усмивката му изобщо не беше сърдечна.
— Това се нарича политика — обясни му. — Най-голямата от всички игри и ти току-що загуби. Мина много време, господин Бърлин, но ти току-що загуби.
Епилог
Късно в сряда вечерта. Първият пролетен дъжд спря, а Ди Палма и Жан стояха в стаята с мечовете и гледаха дъгата над нюйоркското пристанище. И двамата бяха по чехли и халати. Тя отпиваше скоч с вода, а Франк пиеше билков чай.
Дълго мълчаха. Най-напред се обади жена му:
— Ще ми простиш, но имам страхотно желание да се върна в Азия.
— Простено ти е.
— Като говорим за прошка, как стана така, че Бърлин се измъкна? Не го обвиниха за изнасилването и убийството на сестра му.
— Сделка. Имат по-силно обвинение срещу него — за убийството на сина му и за пране на пари от наркотици. В Министерството на правосъдието обичат да печелят и с това много приличат на всички нас. Просто не им се ще да се ровят в миналото.
Жан го погледна.
— Но на процеса ще стане ясно какво й е сторил по време на войната, нали?
— Не. Точно за това ти говорех. Днес сключихме сделка.
— Сделка?
— Аз, Куарекио, Министерството на правосъдието и тайванското правителство. Работим върху нея, откакто сме се върнали. Днес най-после постигнахме споразумение. Не е най-добрата сделка, но е единствената.
— Имам чувството, че Бърлин ще се отърве.
— Както знаеш, първата сделка беше три мъртви тела срещу три живи. Тайванците си получиха мъртвите агенти — по-точно, онова, което беше останало от тях. И картите им. В замяна на това ти, аз и Тод можахме да напуснем Тайван.
— Тази част ми харесва — усмихна се Жан.
— Второ, Министерството на правосъдието принуди Чакон и Стам да се предадат един друг, а после да предадат Бърлин. Съвсем сигурно е, че е поръчал смъртта на сина си. Не е сигурно кой е сложил стрихнина в пиячката. Рано или късно ФБР ще разбере. Ето тук става малко заплетено.
— Нямам търпение — отбеляза тя.
— Преди да тръгна за Тайван, помолих Куарекио да се свърже с тайванците, ЦРУ, ФБР, с целия дяволски свят и да го направи час преди приземяването на самолета ни.
— Добрият стар Джо.
— Накарахме тайванците да отстъпят и да ни освободят, но след това те се опънаха. Поисках досието на Томас Сървис да бъде изчистено. Така щеше да излезе наяве истината за онова, което се е случило между Бърлин и сестра му.
— И те не го направиха.
Ди Палма кимна.
— Веднага отказаха. Това означаваше да признаят, че са сгрешили. Освен това щеше да опетни образа на Чанг Кай-ши.
— Не можем ли все пак да направим нещо? — попита тя. — Защо просто не разкажеш историята и да очистиш името на Сървис?
Той поклати глава.
— Не е същото. Научих, че той е обичал Китай. Обичал е страната повече от самите китайци. Исках името му да се изчисти сред китайците, от китайците. Исках Мартин Маки да почива в мир. На този етап не трябваше да съобщавам факти, че е вършил разни мръсотии, че е вземал подкупи. Дължах му го.
Той погледна към Жан.
— Смъртта му беше ужасна.
— Знам — отвърна тя. — Някакъв малък педал го накиснал. Разбирам.
