Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 176

— Ти предаде тези момчета — каза му Тод. — Заради това сега те оставям на тях.

Момчетата го сграбчиха и го блъснаха към масата. Той се развика, но някой пъхна в устата му мръсен чорап. После го положиха по гръб върху масата. Момчетата притискаха ръцете и краката му.

Той риташе, извиваше се и се дърпаше, но те го държаха здраво. Видя над себе си Тод, после момчето се скри в навалицата. Една отрязана глава лежеше до лицето на Хо.

Някой дръпна стартера на резачката.

Ди Палма се изправи до шкафчето си в съблекалнята на кендо клуба. Съблече своя кейкоги, тежко ръчно изработено памучно палто, което се носеше за защита по време на битка. Бронята му — предпазители за кръста, гърдите и маска за лицето — лежеше върху дървената пейка до него. Предпазителите за ръцете и шинай вече бяха в отвореното шкафче.

Още не беше съблякъл хакамата — разкопчана памучна риза. Развързваше я, когато ги видя. Двама гладко избръснати бели мъже с меки шапки и палта приближаваха към него. Копия на застаряващия Трой Донахю направо от Националния комитет на републиканците. Агенти от ФБР.

Продължи да развързва хакамата. Когато стигнаха до него, той вече я бе свалил и я сгъваше прилежно. Внимаваше да не останат никакви гънки. Не беше тренирал толкова усърдно, откакто се върна от Манила. Имаше нужда да си избистри ума. Но нямаше никаква нужда от разговори с ФБР. Което обаче не спря агентите.

Очакваше федералните да му кажат нещо за Ван Руутън или за дискетата. Мислеше си за Тод и Бенджи, които влязоха през предната врата и излязоха през задната. Тогава, зает с тренировката си, не спря. Малко се притесни, но продължи да тренира.

— Господин Ди Палма, аз съм агент Крос от ФБР, а това е партньорът ми агент Шонстайн. Може ли да поговорим някъде?

Ди Палма престана да сгъва хакамата, погледна значката и картата на Крос и каза:

— Да-а. Ей там в ъгъла.

Крос се огледа. Ъгълът не беше достатъчно уединен, но в този свят човек взема каквото може и се опитва да се справи с него по най-добрия начин.

Ди Палма си избърса лицето с носна кърпичка и зачака. Агентът пак се огледа, пое си дълбоко дъх и прошепна:

— Става дума за съпругата ви. Тя е настанена в болница в Ийст Сайд. Мислят, че умира. За нещастие е пометнала.

Франк замръзна. Шонстайн не сваляше очи от него.

Крос продължи:

— Съжалявам, че ви притесних, но нямаше друг начин. Намерили са я с Ван Руутън…

Ди Палма стисна кърпичката.

— Ван Руутън и жена ми?

Крос наведе глава и разтри врата си.

— Ван Руутън е мъртъв. Прилича на убийство. Искаме да ви зададем няколко въпроса.

26.

Ню Йорк

В 8:32 същата вечер Ди Палма се изкачи с болничния асансьор, после се отправи към стаята на дежурните сестри. Сестрата, която трябваше да бъде там, не се виждаше.

Примигващите светлинки на таблото привлякоха погледа му. Всяка от тях бе повикване от някой пациент, който искаше подлога, болкоуспокоителни, чаша вода или просто търсеше за нещо дежурната сестра. Ди Палма се запита дали Жан също не се нуждае от помощ. Хукна към стаята й.