Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 173

— Вие двамата с Ла Вон сте проиграли паричките на Лин Пао, но не това е причината да се разплачеш пред Министерството на правосъдието. Предполагам, че нещата просто са се объркали, след като си убил Тароко. В този момент вече не ти е пукало за нищо.

— Шибаният Ла Вон! Онази нощ и двамата се гипсирахме. От хотела изпратиха в апартамента ни четири кучки и двамата с него ги търкаляхме цяла нощ. Той направо се побърка при толкова бели мадами. За нищо не трябваше да го уговарям. Караше си направо по програмата.

— Той умря, защото се поведе по акъла ти — уточни Ди Палма. — Ти го уби. Все едно че си му опрял пистолет в главата.

— Едно печелиш, друго губиш.

— Като говорим за загуби, сигурно си чул, че ФБР и ОБН са по петите ти. И си решил да ги изпревариш, и да се предадеш сам. Но преди това си решил да си разчистиш сметките с Тароко. Знаел си, че винаги можеш да станеш информатор и да сключиш сделка, която буквално ще ти даде възможност да се измъкнеш от обвинението в убийство.

— Франк, Франк, Франк. Отричам обвинението, отричам и този, който ми го отправя. Жена ти ме изостави и аз не я убих, нали?

Ди Палма стисна зъби.

— На теб изобщо не ти пукаше за Жан. С Тароко нещата бяха различни.

— Точно така, човече, точно така. Няма да записваме това разговорче, в никакъв случай, нали?

— Не. С какво може да ми помогне? Министерството на правосъдието се стреми да спипа Пао и ти можеш да сключиш всякаква сделка. Пет пари не дават за Тароко.

— Защо тогава повдигаш въпроса?

— Реалността никога не е била приоритет в живота ти. Ти живееш в своя малък свят, където дърпаш конците и ни разиграваш. Искам да разбереш, че този път не си се измъкнал. Надявам се, че когато Министерството на правосъдието научи за това, може би ще започнат да ти задават и по-неприятни въпроси.

В гласа на Ван Руутън се появи напрежение:

— Човече, не си играй повече с мен. Всичко съм пресметнал. Ще направя каквото трябва и до края на дните си ще живея в мир и спокойствие. Може да ме изпратят в някоя от онези малки държавици, където националният флаг е хартиена кърпичка, завързана за дръжката на метла. Знаеш ли, че там си вариш месото двадесет и четири часа, после го даваш на кучето и накрая изяждаш кучето.

Ди Палма се усмихна злобно.

— Криеш ли информация от Министерството на правосъдието, Грег?

— За какво говориш, по дяволите?

— Знам как разсъждаваш. Чувстваш се добре, защото си мислиш, че знаеш нещо, което ние не знаем. Разхождаш се и си казваш: „Аз очистих Тароко и всички я търсят, но само Грегъри ван Руутън знае, че тя е мъртва“. Чувстваш се като върха на света.

Другият се изкикоти.

— Пропускаш нещо, мой човек. Лин Пао знае къде е тя. Повярвай ми, той знае.

— Да-а, добре де, той знае, че си я убил, сигурен съм. Когато казах, че укриваш информация, имах предвид това, че ти не си им разказал за убийството на Тароко. Да предположим, че те ще останат с впечатлението, че укриваш и нещо много важно, че не казваш всичко, което знаеш. Да предположим, че започнат да се съмняват в думите ти. И двамата знаем, че който търси Тароко, просто си губи времето. Ти знаеш, че е мъртва, аз знам, че е мъртва, Лин Пао знае, че е мъртва. Трябва да знае, нали? Исусе, точно така. Ти си я очистил, за да излезеш с една точка пред Пао. Кучи син! Точно заради това си го направил.