Читать «Силата» онлайн - страница 2

Този път тишината беше различна. Каси видя как Лоръл хвърли бърз поглед към Мелани. Всички знаеха, че Каси беше прекарала няколко седмици в Кейп Код миналото лято. Знаеха и че Адам беше търсил инструментите на посветените по същото време в същия район. Забеляза как по лицата около нея се изписа изненада и разбиране.

— Започнало е на плажа там — продължи Фей. Очевидно се наслаждаваше на ситуацията, винаги й беше харесвало да е център на внимание. Изглеждаше много сексапилна и властна, когато навлажни устните си и продължи с гърлен глас, обръщайки се към всички, макар и думите й да бяха предназначени за Диана. — Било е любов от пръв поглед, предполагам… Или поне не са можели да откъснат ръцете си. Когато Каси се е преместила тук, дори е написала стихотворение. Така, как беше?

Фей наклони глава на една страна и изрецитира:

— Всяка нощ лежа и сънувам единствения, който ме целуна и събуди моето желание. Един час само бях с него и вече сънищата ми са в плен на огъня.

— Да, това беше нейното стихотворение — потвърди Сюзан. — Помня. Бяхме я притиснали в старата сграда по естествени науки. Не искаше да го четем.

Дебора закима, дребното й лице беше изкривено в гримаса.

— И аз помня.

— А сигурно помните колко странно се държаха и двамата при посвещаването на Каси — добави Фей. — И как Радж някак прекалено бързо се сприятели с Каси. Все скача да я ближе и прочее. Ами, всичко е много просто… Прави го, защото се познават от преди. Не искаха ние да разберем, разбира се. Опитаха се да го скрият. Накрая обаче бяха заловени. Случи се в нощта, когато за пръв път използвахме кристалния череп в гаража на Диана… Сигурно Адам е изпращал Каси. Чудя се как ли са го нагласили.

Сега беше ред на Лоръл и Мелани да придобият изненадано изражение. Очевидно си спомняха нощта на първата церемония с черепа, когато Диана помоли Адам да изпрати Каси и той, след кратко колебание, се беше съгласил.

— Мислеха, че са сами на скалата, но някой ги наблюдаваше. Две малки създания, две мои малки приятелчета… — Фей бавно раздвижи пръстите си с дълги аленочервени нокти, сякаш галеше някого. Изведнъж Каси осъзна истината.

Котетата. Проклетите котета кръвопийци, които живееха в стаята на Фей. Нима тя им казваше, че нейните шпиони са котетата! Че може да разговаря с тях?

Каси усети как през тялото й премина ледена тръпка, докато гледаше високото тъмно и красиво момиче. Долови нещо чуждо и смъртоносно в очите под гъстите мигли. Дълго време се беше чудила кого има предвид Фей като говореше за „приятелите си“ — онези, които виждаха разни неща и й докладваха. Никога обаче не си беше представяла нещо подобно. Лицето на Фей се разля в котешка усмивка.

— Имам много тайни — обърна се тя директно към Каси. — Това е само една от тях. — После продължи да говори на другите — Както и да е… Онази нощ двамата бяха заловени. Те… ами, те се целуваха. Няма как да се изразя по-меко. Но едно такова целуване може спонтанно да предизвика експлозия. Явно не са можели повече да обуздават страстите си — въздъхна тя.