Читать «Силата» онлайн - страница 5

— Сребърната нишка — прошепна Каси. Очите й бяха пълни със сълзи и не осъзна, че го каза на глас, докато не видя как всички се извърнаха към нея.

Мелани вдигна вежди и Диана изглеждаше изненадана, може би защото най-накрая Каси наруши дългото си мълчание. Розовите устни на Сюзан оформиха буквата „О“.

— Да, наистина приличаше на нишка — каза Адам и отново впери поглед в далечината. — Не знам… Почувствах се объркан. Но й бях много благодарен и ми се прииска да ми е приятел. Помислете си само. Външен да ми бъде приятел! — Чуха се възбудени и слисани възклицания. — И — продължи Адам като гледаше Диана право в очите — затова й дадох халцедоновата роза, която ти ми подари.

Този път никой не каза нищо. Мрачно мълчание.

— Като символ на приятелство, начин да й върна дълга — обясни Адам. — Реших, че ако изпадне в беда, ще го усетя чрез кристала и може би ще успея да й помогна. Затова й го дадох. Нищо повече. — Той погледна Фей предизвикателно, а после изгледа кръга дори още по-предизвикателно. — Само че… ами да, вярно е, целунах я. Целунах ръката й.

Лоръл примигна. Братята Хендерсън погледнаха изпод вежди Адам, сякаш му казваха, че е луд, но пък че е негова работа кои части от тялото на момичето е решил да целува. Фей се опита да запази надменния си поглед, но не й се получи.

— После си тръгнах от Кейп Код — каза Адам. — Не съм виждал Каси до деня, в който не се върнах за посвещаването на Кори, без да знам, че ще бъде посвещаването на Каси. Има още нещо много важно. Когато се запознах с Каси, така и не й казах кой съм или откъде съм. Не й казах името си. Когато е дошла тук и е написала стихотворението си, тя не е знаела нищо за мен. Нито че с Диана сме заедно. Не и до онази нощ, когато се появих на плажа.

— Ето защо сте скрили от всички, че се познавате. За да се промъквате зад гърбовете ни и да се срещате тайно — нападна ги отново Фей.

— Нямам представа за какво говориш — отвърна сковано Адам и сякаш му се искаше отново да я разтърси. — Не сме се промъквали зад гърбовете ви. Първият път, когато разговаряхме насаме, беше в нощта, когато се обърка церемонията с черепа в гаража на Диана. Да, онази нощ, когато малките ти шпиони са ни наблюдавали, Фей. Знаеш ли обаче какво ми каза Каси по време на този първи разговор насаме? Призна, че е влюбена в мен и че знае, че това е грешно. Че откакто научила истината, откакто знае, че не съм някакво случайно момче от плажа, а приятелят на Диана, тя се бори с чувствата си. Дори се закле… с кръв… да не покаже по никакъв начин, нито с дума, поглед или дело, какви чувства изпитва към мен. Не искаше Диана да разбере и да се почувства зле или пък да я съжалява. Това да ти звучи като поведение на някой, който се промъква зад гърбовете на другите?