Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 53

— Господин Кенеди, какво знаете за Даниъл Мърсър? — попита Нютон.

— Само това, че е гравьор, когото мисля за честен човек. Виждал съм го, но не съм говорил с него.

— Мислите го за честен човек?

— Откровено казано, въпросът ви ме накара да мисля противното, сър. Не съм видял, нито чул нещо, което да ме накара да се съмнявам в господин Мърсър. Ако беше така, уверявам ви, веднага щях да ви уведомя.

— Знам, че сте добър човек, Кенеди. — Нютон сложи лъскава нова гвинея на масата. — Бих желал да ми направите една услуга. Искам да следите Даниъл Мърсър.

— Щом е за доброто на Монетния двор, сър — рече Кенеди, поглеждайки гвинеята. Каза го така, сякаш дотогава не беше шпионирал за нас, при това за по-малко пари, отколкото му бяха предложили сега.

— Точно за това е. Скоч Робин и Джон Хънтър в „Нюгейт“ назоваха името му.

— Разбирам. — Кенеди подсмръкна шумно и после намести металния си нос, завързан с връв на главата му. — Естествено, те може да искат да спасят кожата си, обвинявайки невинен човек.

— Прави ви чест, че го казвате, Кенеди. Но Робин и Хънтър бяха разпитани поотделно и го посочиха, без да им подсказвам.

— Разбирам — повтори Кенеди и взе гвинеята.

— Мърсър е заподозрян в кражба на матрици за гвинеи. Бих искал да ми кажете дали според вас това е вярно или не. И къде да ги търсим. И къде може да бъдат намерени. — Нютон кимна към гвинеята в изцапаната ръка на Кенеди. — Ще има още една като тази, ако показанията ви могат да се използват в съда.

— Благодаря, сър. — Кенеди прибра монетата в джоба си. — Ще направя всичко възможно.

След това Нютон отиде в Държавната хазна, а аз се върнах в дома си и целия следобед и вечерта записвах показанията, които бях взел по няколко други неразкрити случая. Работих до полунощ, после вечерях и си легнах.

В три часа ме събуди Томас Хол, помощникът на господин Нийл, който се появи пред мен много развълнуван.

— Какво има, господин Хол?

— Господин Елис, случило се е нещо невъобразимо. Господин Кенеди беше намерен мъртъв при ужасяващи обстоятелства.

— Господин Кенеди? Мъртъв? Къде?

— В Лъвската кула.

— Нещастен случай ли е станал?

— Не мога да кажа, но може би трябва да доведете доктор Нютон.

Облякох се и придружих господин Хол до Лъвската кула, по-рано известна като Барбикан, която се извисяваше пред главния западен вход на Тауър. Нощта беше мразовита и треперех в пелерината си. Зъбите ми затракаха още по-силно, когато бях уведомен за потресаващата участ, сполетяла господин Кенеди, защото, изглежда, беше полуизяден от лъв в менажерията. Влязох в Лъвската кула, най-обичаната от посетителите на Лондонската крепост след Реставрацията. Звярът ревеше с всичка сила, тъй като току-що беше избутан в клетката си с копия и алебарди. Кулата беше уязвима за природните стихии, защото нямаше покрив. Клетките на животните бяха наредени в кръг около голям вътрешен двор, където видях неописуемо кърваво зрелище.