Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 50
Филип Кер
— Мислихте ли върху онова, което ви казах снощи? — попита Нютон.
— Да — отвърна Скоч Робин и равнодушно преметна веригите на раменете си, така че ръцете му увиснаха като на човек, безразличен към съдбата си. — Но попитах и мисля, че имам малко повече време, отколкото ми казахте. Изглежда, няма да ме обесят в сряда.
— Вярно е, че сряда не е редовен ден за бесене — съгласи се Нютон и леко се изчерви, — но няма да бъде зле да си спомните, че и вашето обесване едва ли може да се нарече редовно, с всичкото съпътстващо варварство, което законът изисква палачът да причини на тялото ви. Не приемайте лековато думите ми, Робин. Аз съм мирови съдия в седем графства на Англия. Положил съм клетва да спазвам и прилагам закона и ще го правя с цената на всичко. И ви уверявам, че е напълно в моята власт да отида при съдията още днес следобед и да получа специална заповед за незабавната ви екзекуция.
— За бога — стресна се Робин, — нямате ли милост?
— Не и за такива като вас.
— Тогава Господ да ми е на помощ.
— Той няма да ви помогне.
— Вие ли го казвате?
— Господ не е отишъл при Савел, който е бил цар и богопомазан. Защо ще идва при нещастник като вас? Хайде, господине — настоя Нютон. — Дотегна ми вашето увъртане. Не съм дошъл да обсъждам теологията с вас. Или ще говорите, или се пригответе да сложат въжето на врата ви.
Робин наведе глава и най-сетне произнесе име.
Нютон се държа като самия Дракон с Джон Хънтър, който каза, че ще съдейства на разследването, ако получи пълно опрощаване за предишните си грешки и сумата двадесет и пет гвинеи, за да започне нов живот в Америка.
— Какво! — подигравателно се изсмя Нютон. — Добре ли чувам? Все още се надявате да спечелите от престъпленията си? Как смеете! Нима очаквате да удовлетворя желанието ви? Чухте ли го, господин Елис? Изглежда, не му е достатъчно, че го спасих от бесилото. Законът не търгува с невежи плебеи като вас, господине. Ако изобщо смятате да спасите живота си, трябва да побързате с информацията си, защото нямам намерение да си губя времето. И когато най-после бъда удовлетворен, ще напиша петиция до лордовете от Върховния съд да ви освободят от тъмницата. Но ако възпрепятствате разследването ми, сър, вдругиден лично ще ви предам на палача. Имате думата ми.
Хънтър заудря челото си с оковите, докато въздухът и силите му го напуснаха, после се усмихна криво и каза, че не е искал да стори нищо лошо.
— Не ми харесва зловонния въздух в килията — добави той. — Простете ми, сър. Просто се опитвах да намеря стълбата на Иаков оттук. Всеки би направил същото. Но ще се кача по друга стълба, ако ви преча, сър. Сега разбирам това. И съм убеден, че въздухът там горе ще е още по-зловонен. Ето защо, ще ви стана доносник. Ще ви помогна да заловите човека, когото търсите. Той все още е в Монетния двор и е готов да краде матрици за гвинеи.
И после Хънтър каза името на гравьора Даниъл Мърсър, когото мислехме за честен човек. Скоч Робин също бе назовал това име.