Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 35

— Задължен съм ви, господин Фел.

Най-после се прибрах у дома и си легнах, но прекарах неспокойна нощ, защото бях твърде развълнуван, за да заспя дълбоко. Следващият ден беше Свети Валентин и имах идеално извинение да бъда в дома на моя господар рано сутринта. Според обичая жената избираше за любим и целуваше първия мъж, когото съзреше, затова се надявах да видя пръв госпожица Бартън и да стана неин избраник.

Станах от леглото в пет часа. Реших, че трябва да пристигна на Джърмин Стрийт преди осем, защото скоро след това госпожица Бартън по всяка вероятност щеше да придружи чичо си до църквата „Сейнт Джеймс“. Чувствах се мръсен и се измих със студена вода. Открих в главата и по тялото си десетина въшки, но не останах учуден, защото бях ходил в „Нюгейт“. Беше неделя и нямаше лодки, които да ме закарат до Уестминстър, нито файтони, въпреки че не бих се качил, защото таксата беше един шилинг и шест пенса, и бях принуден да вървя пеша от Тауър до Пикадили. Разстоянието беше голямо и ми отне почти два часа.

Стигнах до Джърмин Стрийт и потропах на вратата на Нютон, но икономката госпожа Роджърс не пожела да отвори, докато не кажа дали съм мъж или жена.

— Аз съм, Кристофър Елис.

— Почакайте, сър — отвърна госпожа Роджърс.

След малко самата госпожица Бартън отвори вратата.

— Какво облекчение, че сте вие, скъпи Том — възкликна тя, употребявайки галеното ми име. — Чичо ми нехае по такива важни въпроси и е поканил на обяд старшия свещеник на църквата „Сейнт Джеймс“, а аз не мисля, че го искам за избраник в Деня на Свети Валентин. Дъхът му мирише на яхния, пък и не желая проповед, а целувка.

— Тогава е хубаво, че подраних — рекох аз и влязох в приемната.

Госпожица Бартън ми позволи да я целуна. Това се случи за пръв път. Целувката беше най-целомъдрената, която съм получавал от години, но ми достави по-голямо удоволствие от всички останали. Нютон се засмя на глас — нещо, което не бях виждал дотогава.

Госпожица Бартън изглеждаше не по-малко доволна. Госпожа Роджърс ми донесе хляб, парче затоплено осолено говеждо месо и халба горещ ейл. Освежен от закуската, аз запознах моя господар с другата причина за ранното си посещение.

— А аз помислих, че сте вървели чак дотук само заради мен — каза госпожица Бартън, преструвайки се на разочарована. — Кристофър Елис, смятам, че сте романтичен точно колкото и чичо ми.

Нютон изрази огромно задоволство от разказа ми за златната гвинея и след като разгледа монетата, заяви, че трябва колкото е възможно по-скоро да я анализираме в тигел.

— Но преди това ще ви бъда благодарен, ако придружите госпожица Бартън и госпожа Роджърс до църквата — добави той, — защото ще трябва да работя цяла сутрин в лабораторията, за да нагрея пещта.

— С удоволствие, сър, стига госпожица Бартън да не е твърде разочарована от мен.

Тя замълча.

— Или може би сте се надявала да бъдете насаме със свещеника на обяд — обърна се Нютон към нея. — Смятам да поканя господин Елис да обядва с нас.

Госпожица Бартън затвори очи за няколко мига и когато отново ги отвори, ми се усмихна изключително мило и очарователно.