Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 27

— Не съм безразличен към честта, която ми оказвате, графе — отвърна Нютон, — но приемам малко покани.

— Графът знае, че сте зает — обади се доктор Лав.

— Точно така.

— Независимо от това, той смята, че има нещо, което ще представлява научен интерес за вас.

— Едва ли.

Доктор Лав извади унция злато от подплатена с кадифе кутийка и я подаде на Нютон.

— Пред очите ми графът използва изобретена от него тинктура и превърна жалко парче олово в този слитък злато — обясни доктор Лав.

Нютон развълнувано разгледа златото.

— Златарят, на когото го донесох, заяви, че това е най-чистото злато, което е виждал — продължи доктор Лав.

— Да, наистина — рече Нютон и претегли златото на дланта си, като през цялото време се държеше престорено великодушно.

— Ето защо, кой може по-добре от вас, доктор Нютон, Пазител на Кралския монетен двор и най-големият учен в Англия, да изпробва чистотата на това злато? И ако не сте убеден, че е истинско, може би ще искате да станете свидетел на процеса на трансмутация, демонстриран от графа?

— Да, точно така — отговори Нютон.

Часът на демонстрацията беше уговорен и ние най-сетне отпратихме двамата алхимици и можахме да влезем в къщата. Нютон ми даде парчето злато.

— Прилича на истинско и тежи като такова — отбелязах аз. — Мисля, че искам да видя трансмутацията. Ако подобно нещо е възможно.

— В момента имаме друга работа. — Нютон намери микроскопа си, сложи го на масата до прозореца и постави до него огледало и свещ, за да освети по-добре пробата. — Потърсете книгата на господин Льовенхук — рече той и разпръсна върху предметното стъкло изстърганата от уреда за изтезания кръв. — Или „Микрография“ на Хук.

Не можах да намеря нито едната от книгите.

— Няма значение — каза Нютон, извади карфица от ревера си и убоде палеца си, откъдето бликна капка рубиненочервена кръв, а сетне го допря до друго предметно стъкло и ме покани да погледна.

Постепенно различих неясен, но увеличен образ. Нютон ме увери, че това е неговата кръв. Гледката беше едно от най-забележителните неща, които бях виждал. Кръвта от палеца на Нютон изглеждаше жива.

— Съставена е от хиляди частици! — възкликнах аз. — Но само част от тях са червени. И плават в някаква почти прозрачна течност. Сякаш гледам отблизо езерце в ясен летен ден.

Нютон кимна.

— Миниатюрните частици се наричат клетки. Смята се, че те са най-малкият елемент на живата материя.

— Не предполагах, че е възможно човекът да бъде сведен до нещо тъй малко. Като ги гледам отблизо, човешкият живот съвсем не ми се струва божествен. Сякаш не сме нещо повече от плавей в селски вир.

Той се засмя.

— Мисля, че сме по-сложни. Но, моля ви, кажете ми какво е вашето мнение за пробата, която взехме от уреда за изтезания.

— Несъмнено е същата, сър. Само че не се движи. Сякаш животът в езерцето е спрял.

— Точно така.

— Тогава наистина е кръв. Какво ще правим?

— Нищо. Ще помисля на спокойствие и ще видя дали ще мога да го обясня. А дотогава, избийте въпроса от главата си, за да не се изплъзнат от устата ви нашите разкрития, които със сигурност доминират в съзнанието ви.