Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 24

Пиехме си ейла и не издавахме намеренията си, когато Джонатан Амброуз, златар, който работеше на договор с Монетния двор като леяр и полировач и бе загубил доверието на Нютон, защото братовчед му беше обесен като престъпник, се приближи до нас, изгледа ни презрително и заговори оскърбително на моя господар:

— Доктор Нютон — с пиянска невъздържаност започна той, — заявявам, че не сте обичан тук! Всъщност мисля, че сте най-мразеният човек в Тауър.

— Седнете, господин Амброуз! — извика сержант Роан. — И си мерете приказките.

Нютон не помръдна и привидно невъзмутим, подмина думите на Амброуз. Аз обаче предусетих неприятности, изправих се и застанах между златаря и моя господар.

— Истина е, кълна се в Божите курви — настоя Амброуз. Той беше едър мъж и говореше като каруцар. Устата му се изкривяваше на една страна, докато приказваше.

— Седнете — рекох му аз и леко го бутнах.

— Не — изръмжа той. Устните му се изкривиха от омраза. — Защо да го правя?

— Защото сте пиян, господин Амброуз — отвърнах аз и го бутнах още по-назад, защото заканително сочеше Нютон. — И се държите неуместно.

— Пазете се, докторе — продължи Амброуз, протягайки врат над рамото ми. — В Тауър умират хора.

— Мисля, че ни дотегнахте, Джонатан Амброуз — обади се собственикът.

В същия миг Амброуз замахна към главата ми. Лесно отбегнах удара, но реших да му го върна за дързостта и го фраснах с юмрук по устата. Не бях много добър в юмручните схватки, но господин Амброуз падна върху масата пред господин Туисълтън и това ми спечели одобрителните възгласи на мъжете в „Каменната кухня“, сякаш бяхме на арената за борба между кучета и мечка в Саутуърк. Собственикът се залови с улеснената задача да изхвърли господин Амброуз от пивницата, а аз помогнах на господин Туисълтън да събере листовете си от пода, макар че на тях нямаше нищо, освен някаква бъркотия от букви, сякаш надраскани от дете.

— Може би е по-добре и ние да си вървим — рече Нютон и стана.

— Съжалявам, господа — каза собственикът. — Отсега нататък на господин Амброуз ще му бъде забранено да влиза тук.

— Мисля, че ако на всеки трезвен човек в Тауър търсите отговорност за глупостите, които е говорил, когато се напие, скоро ще останете без клиенти, господин Алът. Затова, нека да не говорим за забрани и да забравим случилото се. Ето ви пет шилинга да почерпите всички тук.

— Много сте щедър, сър.

Двамата с Нютон излязохме от „Каменната кухня“.

Не видяхме господин Амброуз и моят господар въздъхна с усмивка.

— Вие сте полезен човек, Елис. Виждам, че съм направил правилния избор. Същински Хектор!

— Нищо работа — отвърнах аз, следвайки го по Уотър Лейн. — Трябваше да му дам урок. Радвам се, че го направих. Той ви заплаши, сър.

— Не, не — възрази Нютон. — Господин Амброуз ме предупреди. Това е нещо съвсем различно.