Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 168

— Сторих го, защото мислех, че така е правилно. Убийствата в нощта на Свети Вартоломей са ме обсебили за цял живот. И всички хугеноти протестанти като мен имат по-основателна причина от останалите да мразят римокатолиците. Ненавиждам католиците така, както другите се отвращават от венерическите болести или чумата, и с готовност бих се простил с душата си, за да ги видя всичките мъртви — заяви той.

— Джордж Мейси не беше католик — каза Нютон. — Нито капитан Морне.

— Клетият Мейси! Съжалявам, че беше убит. Търсейки фалшификатори на монети в Тауър, той случайно разбра за заговора, както вероятно сте се досетили, сър. Заподозряхме го, че ще ни издаде, когато научи какво сме намислили. И щом видяхме в него едно от нашите кодирани писма, това подпечата смъртната му присъда. Оръжейникът господин Туисълтън го изтезава по указания на капитан Морне, за да разберем какво знае Мейси, на кого е казал и дали шифърът е разгадан. Мисля, че писъците на Мейси увредиха разума на господин Туисълтън, защото след това умът му вече не беше същият.

Не споменах за сифилиса — диагнозата на Нютон за лудостта на Туисълтън — от страх да не прекъсна обясненията на сержанта.

— Морне обаче си беше луд — продължи той — и нехаен. Макар че служихме заедно на френска галера, не съжалявам, че го убих. Той беше извратен и ставаше все по-неуравновесен, затова започна да се превръща в пречка.

След онова, което видях в тресавищата на Саутуърк, не ми беше трудно да му повярвам.

— Трябва да знаете, че и вие, и младият ви служител също бяхте набелязани да умрете.

— Знам — отвърна Нютон. — Пишеше го в някои от писмата, които разкодирахме.

— И въпреки това дойдохте тук?

— Не изпитваме лоши чувства към вас. Нали, Елис?

— Съвсем не, сър.

— Но кои бяха двамата, които се опитаха да ме убият? — попита Нютон.

— Платени убийци, сър. Отрепки. Фалшификатори на монети, които ви имаха зъб. Господин Валие чакаше в пивницата, за да разпознае стария Ротие и господин Амброуз като хората, които са ви убили. — Сержантът се изплю. — Много пъти ми се е искало да убия дъртия Ротие. Цялото му смърдящо семейство е гнездо на католически шпиони. Единствената причина да го оставим жив, беше решението, че може да е по-полезен за нашата кауза, за да го обвинят в едно-друго.

— Но кой би повярвал, че старец като него ще убие някого? — попитах аз.

— В такива времена хората вярват във всичко, което поискат.

Нютон кимна.

— А вие в какво вярвате, сержант?

— Какво имате предвид?

— Вие сте социнианец, нали?

— Да, сър. Това обаче не означава, че не съм добър протестант.

— Съгласен съм. И тъй като сте осъден на смърт, ще ви кажа, че споделям много от възгледите ви, защото съм арианец по убеждения.

— Бог да ви благослови, докторе.

— Но мисля, че сме избрали неподходящ момент да се появим отново, защото светът, изглежда, е уморен от сектантски спорове.