Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 163

Никой не отвори и Нютон заповяда на хората от Хазната да разбият вратата. След шумни трясъци и викове, които изкараха всички жители на Акс Ярд от домовете им, аз влязох в къщата, следван на безопасно разстояние от Нютон и останалите. Къщата обаче беше празна.

— Опасявам се, че птичето е излетяло — рекох аз, слизайки долу, след като бях проверил горния етаж. — Глупаците объркаха нещата. Или са били подкупени.

Нютон внимателно разглеждаше стара глинена лула.

— Интересно — измърмори той, изстърга с нокътя си съдържанието й и опита вкуса му.

— Объркаха нещата — повторих аз на висок глас, за да ме чуят хората от Хазната, които бяха в къщата, — защото не се посвениха да вземат подкуп.

— Предполагам, че не е отлетяло, а просто е излязло — най-сетне отбеляза Нютон и посочи хубавата кутия за емфие на масата. — Мисля, че нямаше да я остави, ако не възнамеряваше да се върне.

— Тогава може би трябва да го чакаме тук.

Той поклати глава.

— В Лондон цари суматоха. Оутс скоро ще разбере, че плановете му са се провалили. Може да чуе нещо, което да го уплаши и прогони. По-добре ще бъде да го потърсим, преди да се е върнал тук.

— Но как? Не знаем къде е отишъл. Освен ако не е в Уестминстър Хол.

Нютон отново поклати глава.

— Отдавна се мръкна. Магазините вече са затворени. Мисля, че е отишъл другаде.

— Разбира се. В „Лебеда с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Или в баптистката църква в Уопинг.

— Може би ще го намерим там — съгласи се Нютон. — Или на друго място.

— Признавам, че нямам представа къде другаде бихме могли да го търсим.

— Лулата все още е топла — каза той и ми я даде.

— Да. Не може да е излязъл отдавна.

— Точно така. Забележете гъстия, черен нагар вътре. Това не е тютюн.

— Прилича на засъхнала меласа. Въглен ли е?

— Не. Спомняте ли си, че пръстите на господин Оутс бяха почернели? И странната миризма, която се излъчваше от него?

— Да, беше много особена. Мисля, че съм я долавял и на друго място.

— В Саутуърк. Там, където проследихте клетия капитан Морне.

— Да. Как разбрахте?

— Това е опиум. Парацелз и по-наскоро английският аптекар Томас Сайденхам са се научили да използват опиума в шерито заради лечебните му свойства. Тук е известен и като лауданум, опиева тинктура. Холандците обаче са въвели практиката да се пуши, а в Турция го наричат „Маш Аллах“, което означава Божие дело.

— Собствениците на онази непочтена къща в Саутуърк бяха холандци.

— Да, казахте ми това. Опиумът облекчава болката, което, разбира се, е Божията милост, но когато се пуши редовно, се превръща в пагубен навик. Човек понася по-лесно побоя, след като е пушил опиум.

— Разбирам какво имате предвид, сър.

— Всичко това ме кара да подозирам, че ако не намерим Оутс в „Лебеда с двете шии“ на Тътъл Стрийт, няма да е зле да го потърсим в Саутуърк. Не изпуснахте ли веднъж господин Оутс, докато го преследвахте в Саутуърк, преди да разберете кой всъщност е той?

— Да, сър. И като се замисля, мястото не беше далеч от бардака, където влезе Морне.