Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 156

— Веднага ще го донеса — каза Оутс, отвори вратата на каретата, слезе на улицата и влезе в къщата.

— Отвратителен подлец — отбеляза Нютон.

— Да — съгласих се аз. — Несъмнено une etourdie bete.

— Точно така — усмихна се Нютон. — А вие сте сбъркали призванието си. От вас би могло да излезе превъзходен актьор, драги мой. Изпълненият ви с френски изрази английски е изключително уместен и звучи аристократично. L’affaire a bien tourne, както се казва. Изумен съм!

— Благодаря, сър. А сега ще разберем какво е написал вашият приятел господин Дефо.

— Друг подлец. Ненавиждам всички, които пишат анонимно нещата, които или не искат, или не смеят да признаят за собствени творения. Това е малодушие!

Оутс се върна с проклетия памфлет. Дадох му една гвинея, за която презреният и противен тип беше много благодарен. Той я обърна в странно почернелите си пръсти и това ме накара да си помисля, че постъпихме добре, като му дадохме истинска, а не някоя от фалшивите, които бяхме намерили.

— Няма да кажа на лорд Лукас за нашата среща — обещах аз, — защото ще помисли, че слухтя зад гърба му. Придава си вид, че му досаждам, затова не искам да си правя труда да му обяснявам. Кълна се, че лорд Лукас се прави на най-онеправданият човек, когото познавам.

— Рядко съм разговарял с него — рече Оутс, — но доколкото знам от сержант Роан, наистина му се носи лоша слава. Ваше превъзходителство трябва да бъде сигурен, че няма да кажа на никого за нашия разговор. Очаквам с нетърпение отново да се видим, може би когато направим Англия по-добро място за живеене.

— Имате предвид без католици.

— Амин — отвърна Оутс и се поклони в знак на съгласие.

Нютон затвори вратата на каретата и ние потеглихме, ужасени от чутото и уплашени от фактите, които бяхме узнали.

Нютон често говореше за историята за нечестивия пир на цар Валтасар и тайното писание, разтълкувано от Даниил. Книгата на Даниил беше една от любимите му в Библията, защото съдържаше многобройни пророчества. Той се питаше защо мъдреците на Валтасар не са могли да прочетат думите „Мене“, „Мене“, „Текел“ и „упарсин“, преброен, премерен и разделен. Вероятно се бяха страхували да съобщят лошата новина на царя, който се е боял само от Бога. Нютон веднъж ми каза, че на арамейски думите означават и три монети — златна мина, сребърен текел или шекел и меден перес, със стойност половин мина, и това било първият документиран анекдот, тъй като представлява игра на думи.

Накратко, Даниил казал на Валтасар, че царството му не струва и три пенса. И защо? Защото Валтасар проявил глупостта да вдигне наздравица за боговете на златото, среброто и медта със златните и сребърни чаши, които дядо му Новуходоносор задигнал от храма в Ерусалим.

Анекдотът говореше много за Нютон. В него се виждаше интересът му към нумизматиката, подтикнал го да постъпи на работа в Монетния двор. От по-голямо значение обаче бяха самите думи — „преброен, премерен и разделен“, които обобщаваха философията на Нютон и приноса му към света. Като се замисля сега, животът му можеше да се сравни с безплътната ръка, чиито писания изумили тъй много ласкателите и астролозите на цар Валтасар, защото проявяваше малко интерес към тялото си, сякаш изобщо не съществуваше.