Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 140

Италианецът се обърка.

— Не исках да кажа, че Негово величество е пияница, нито че всички холандци са такива, а само че посланикът греши…

— Замълчете, сър — прекъсна го лорд Халифакс.

След това Нютон лесно опроверга твърденията на граф Гаетано и накрая лордовете се разпоредиха италианецът да бъде изкаран от съда и заведен под стража в „Нюгейт“, за да чака по-нататъшно разследване.

— Боя се, че все още не сме вън от опасност — прошепна Нютон, докато пазачите извеждаха Гаетано от Уайтхол.

— Доведете следващия свидетел — каза милорд Харли, — господин Даниел Дефо.

— Как е излязъл от „Нюгейт“? — промълвих аз.

Стомахът ми се сви от страх при мисълта какво може да каже Дефо срещу господаря ми, но не промених изражението на лицето си и му се усмихнах самонадеяно, за да осъзнае, че е невъзможно да опетни доброто име на велик човек като Исак Нютон.

Нямаше съмнение, че арестът на италианеца осезаемо е въздействал на Дефо, който изглеждаше обезпокоен от участта му. Той обаче скоро възвърна хладнокръвието си и се оказа много по-неотстъпчив свидетел.

Обвиненията му срещу Нютон бяха две. Първо, че посещава разколническата църква на френските социнианци в Спайтълфийлдс, и второ, че е близък приятел на господин Фасио, хугенотът от Швейцария, на когото бях представен в кафенето, преди да се разболея от малария.

— Господин Фасио е подозиран, че членува в секта на крайни разколници, които вярват, че могат да възкресяват мъртъвци — обясни Дефо.

— Как ще отговорите, доктор Нютон? — попита лорд Харли.

Нютон стана и тържествено се поклони.

— Думите му са истина, милорд, но ви уверявам, че тези въпроси могат лесно да бъдат обяснени, така че да останете доволни. Влязох във френската църква в усилие да намеря информация, която да ми даде възможност да хвърля светлина върху убийствата, извършени в Тауър. Единият убит, капитан Морне, беше член на тази френска църква и аз отидох там с надеждата да разговарям с приятелите му и да разбера дали е имало обстоятелства, които може да са го принудили да отнеме живота си. А що се отнася до господин Фасио, той е млад човек с възгледи, които не одобрявам. Но господин Дюйе е член на Кралското дружество и мой приятел и съм убеден, че с течение на времето интелигентността ще му позволи да преосмисли младежките си увлечения и да осъзнае разума в доводите, които често съм изтъквал пред него противно на очевидно богохулствените му схващания. — Нютон ме погледна така, сякаш думите му се отнасяха и за мен. — Вярвам, че е по-добре да живеем в страна, където глупците могат да бъдат изведени от невежеството им с мъдрите съвети на по-възрастните, вместо с изтезания и екзекуции, както е във Франция.

— Вярно ли е, че сте заповядали господин Дефо да бъде хвърлен в затвора, доктор Нютон? — попита лорд Харли.

— Милорд, какво друго можех да направя с човек, когото залових тайно да претърсва кабинета на Монетния двор, където има множество държавни документи от поверително или деликатно естество, свързани със сеченето на новите монети?