Читать «Смъртоносни разкрития» онлайн - страница 4

— Служебната застраховка ще покрие сметката.

— Глупости — възрази Фиона. — Не бях на работа.

— Ти винаги си на работа.

— Аз съм цивилна служителка, при това на непълно работно време. Работя по желание на шерифа. Последния път, когато проверих, това не носеше някакви облаги.

— Е, значи не си гледала достатъчно внимателно. Ти работиш по мое желание, а желанието ми е нашата полица да покрие разходите. Някога виждала ли си сметка от посещение в спешното отделение?

— Ще се въздържа от протести до момента, в който разбера за какво говорим.

— Така е по-добре.

— Какво беше онова „Ох, мамка му!“? За лицето ми ли се отнасяше?

— За общото състояние — рече той. — Болничният халат… Да лежиш тук така… А лицето ти… Харесвам лицето ти. Нямам оплаквания.

— Лекарят гарантира, че няма да останат белези. Някои рани ще се излекуват по-бързо, други — по-бавно, но няма за какво да се тревожа.

— Ти спаси един живот — напомни й той.

— Имам нужда от помощта ти.

— За какво?

— За Пам…

Пам беше другата шефка на Фиона, редакторка и собственичка на „Маунтин Експрес“, седмичния вестник на Кечъм и Сън Вали.

— Много хора правеха снимки — поясни тя.

— Миговете на героизъм обикновено получават такова внимание.

— Не искам снимката ми да се публикува.

— Съмнявам се, че в случая ще имаш право на глас. Веднъж скромността ти и навикът ти да се спотайваш ще отстъпят пред нуждите на читателите. Предполагам, че Пам ще я пусне на първа страница.

— Не може да го направи! — рече предизвикателно Фиона.

— Но ще го стори, колкото и да протестираш.

— Вестникът се разпространява безплатно. Няма значение какво има на първа страница.

— Но когато е интересен, ще раздадеш повече бройки и следващия път ще искаш по-големи суми за реклама.

— Ти на чия страна си? Имам нужда от теб, Уолт.

— Това е фалшива скромност: спасила си живот.

— Снимката ми не може да бъде публикувана в този вестник. — Тонът и поведението й се промениха. Физическата болка и шокът в очите й отстъпиха на гнева.

— Добре… Сигурно трябва да го обсъдим.

— Не мога. Тази работа няма да стане. Просто искам да говориш с нея, да я убедиш.

— И защо настояваш за това?

— Понеже съм нейна служителка. И твоя… Поговори с нея като работодател с работодател и измисли нещо, някаква причина, каквато и да е, само и само да не пускат снимка.

— Ако се опитваш да събудиш любопитството ми, успя — въздъхна Уолт. — Какво ти става, по дяволите?

Фиона като че ли бе готова да му разкрие нещо, но се въздържа.

— Защо не си откровена с мен? — попита той и гласът му сякаш споделяше нейната загриженост.

Зърна отражението си в една повърхност от неръждаема стомана. Имаше широко лице, леко момчешко, и добродушни очи. Косата му бе къса и преждевременно посивяваше. Бившата му жена го бе посъветвала да си я боядиса, но той бе устоял. Изведнъж се замисли отново върху тази идея.

— Трябва да я убедиш да не публикува никакви снимки. Напомни й, че аз съм цивилна служителка в твоя офис — на непълно работно време — и искаш да защитиш личния ми живот. Измисли каквото пожелаеш.